Всяка година на 4 юли американците отбелязват приемането на Декларацията за независимост с тържества и публични четения на текста. Документът, подписан от 56 представители на 13-те колонии, обявява отделянето от Британската империя и формулира принципи за естествените права на човека.
Един от най-разпространените митове е, че Декларацията представлява безпристрастен списък с доказани факти срещу британската корона. В текста обаче ясно личи структура на обвинителен акт. След уводната част следват 27 конкретни оплаквания, като повечето започват с формулировката „Той е…“, насочена към крал Джордж III. Историците отбелязват, че авторите целенасочено подреждат фактите така, че да изградят аргумент за оправдано отделяне, а не просто да опишат политически спор.
Още през 1776 г. лоялисти оспорват изложените твърдения. Бившият губернатор на Масачузетс Томас Хъчинсън публикува критичен текст, а лондонският юрист Джон Линд издава книга в защита на британската позиция. Спорът около достоверността на обвиненията продължава и днес.
Новите проучвания насочват вниманието и към образа на Джордж III. В популярната памет той често присъства като безумен тиранин, решен да потуши всяка съпротива. Архиви, отворени през последното десетилетие в рамките на Програмата за документите на Джордж III, показват по-сложна картина. В меморандум от 1766 г. кралят подкрепя отмяната на Закона за гербовия налог и призовава парламентът да отстрани „справедливите оплаквания“, за да се избегне задълбочаване на конфликта.
Няколко години по-късно позицията му се втвърдява. През 1774 г., след свикването на Първия континентален конгрес, Джордж III заявява пред премиера си, че колониите трябва да се подчинят или да поемат последиците. Кореспонденцията му показва активно участие в управлението и постоянен обмен с министрите, а не еднолично вземане на решения.
Част от съвременните историци определят списъка с обвинения в Декларацията като силно повлиян от военната обстановка и нуждата от международна подкрепа. Други подчертават, че зад всяко оплакване стоят реални конфликти за данъци, търговия и самоуправление. Общото между различните оценки е, че текстът има ясна политическа цел – да убеди колебаещите се колонисти и чуждите държави в легитимността на отделянето.
