Света Марина е родена в Антиохия Писидийска. Тя приема християнската вяра въпреки езическото си семейство и загива мъченически едва на 16 години.
В българската традиция светицата е известна като Огнена Марина. Народните вярвания я определят като повелителка на огъня и покровителка на нивите и реколтата. Хората се молят тя да пази домовете от пожари, гръмотевици и други бедствия.
Празникът ѝ е в края на т.нар. Горещници – три последователни дни, смятани за най-топлите през годината. Според обичая в този период не се започва нова работа и не се извършва тежък полски труд, за да се избегнат нещастия.
На много места се пали ритуален огън. Хората прескачат пламъците за здраве и късмет. От жаравата се взема огън за домашното огнище, който трябва да носи благополучие през цялата година.
С празника се свързват и вярвания за лечебната сила на водата. Смята се, че къпането в реки, извори или минерални бани в тези дни предпазва от болести.
На 17 юли имен ден празнуват Марин, Марина, Маринела, Маринка, Маринел и всички производни на имената.
