Международен екип учени анализира зъби на Homo erectus, открити в три археологически обекта в Китай – Чоукоудиен, Хесиан и Сунджиадун. Сред находките са и останки от т.нар. Пекински човек. Фосилите са на приблизителна възраст 400 000 години.
Тъй като ДНК в толкова стари останки обикновено е силно увредена, изследователите прилагат метод, който изследва древни протеини. Те извличат молекули от зъбния емайл – най-твърдата тъкан в човешкото тяло, която съхранява биологична информация значително по-дълго от генетичния материал.
Анализът показва, че всички шест зъба носят специфична аминокиселинна вариация, характерна за източноазиатска популация на Homo erectus. Учените откриват и втори протеинов вариант, който се среща както при Homo erectus, така и при Денисовия човек.
Същият маркер се установява и при част от съвременните хора. Той присъства при до 21% от населението на Филипините и при около 1% от хората в Индия.
Според изследователите най-вероятното обяснение е кръстосване между различни човешки видове в продължение на хилядолетия. Така генетичният вариант е преминал от източноазиатски популации на Homo erectus към Денисовия човек, а по-късно – към предците на днешните жители на Югоизточна Азия и Океания.
Откритието показва, че Homo erectus не е бил изолиран еволюционен клон, а е участвал в обмен на наследствена информация с други древни човешки групи.
