Мавриция е остатък от древна суша, която е съществувала в района на Индийския океан след разпадането на суперконтинента Гондвана. Части от нея днес се намират под океана около Мавриций и други острови в региона.
Някои привърженици на легендите за „изгубени континенти“ посочват това геоложко образувание като възможно доказателство за Лемурия. В научните изследвания обаче няма данни за градове, строежи, предмети или човешки останки, които да сочат, че на тази суша е живяла древна цивилизация.
Идеята за Лемурия се появява през 1864 г. Британският зоолог Филип Склейтър я предлага, за да обясни сходството между фосили на лемури в Индия и Мадагаскар. Той допуска, че между двата района някога е имало голяма земна връзка, която впоследствие е потънала.
По-късно теорията за движението на континентите дава друго обяснение. Индия и Мадагаскар са били част от обща земна маса, преди тектоничните процеси да ги разделят. Така хипотезата за Лемурия губи мястото си в науката.
През следващите десетилетия Лемурия влиза в окултни учения и фантастични разкази. Елена Блаватска, основателка на Теософското общество, описва континента като дом на предполагаема древна раса. По-късни версии на историята говорят за подземни градове, извънземен произход на хората и унищожение при древна ядрена война.
Такива твърдения не се подкрепят от археологически, исторически или геоложки доказателства. Мавриция остава важен обект за науката заради данните, които дава за разпадането на древните континенти, но не потвърждава легендата за Лемурия.
