Продължителните горещи периоди и сушата променят условията за земеделие в Дунавската равнина. Според ново проучване на Българската академия на науките честотата на тежкия топлинен стрес в района е нараснала десетократно само за две години – 2023 и 2024 г.
Авторът на статията Кристиян Панайотов, специалист по устойчиво развитие и управление на данни, посочи, че затоплянето в България се наблюдава от десетилетия. По думите му през последните 40 до 50 години топлите периоди постепенно се увеличават, а температурите все по-често достигат нетипично високи стойности.
Панайотов отбеляза, че 2024 г. е донесла няколко температурни рекорда, регистрирани от 1930 г. насам. Годината е била с най-топло лято и с една от най-топлите зими, което е оказало неблагоприятно влияние върху земеделското производство.
Температури над 35 градуса създават затруднения както за културите, така и за хората, които работят на открито. При стойности над 40 градуса и влажност под 30% вече се наблюдават условия на екстремна суша, обясни експертът.
Най-силно засегнати в Северозападна България са районите около Видин, Лом и Монтана. Според Панайотов сегашният подход към стопанисването на региона не отчита достатъчно бързо променящия се климат и тези райони трябва да бъдат наблюдавани като особено уязвими.
Той посочи, че част от земеделските производители вече търсят начини да ограничат щетите. Сред необходимите мерки са по-добро напояване, опазване на почвеното плодородие и прилагане на практики за устойчиво земеделие.
Панайотов призова за обща национална стратегия, която да помогне на земеделския сектор да се приспособи към зачестяващите горещини и суши.
