През XIX век жителите на Санторини живеят в силно разделено общество. Заможните търговци и корабни капитани строят каменни къщи по високите части на острова, а бедните семейства трудно намират дървен материал и камък за собствен дом.
Моряци и рибари намират решение във вулканичните склонове. Те издълбават тесни и дълбоки помещения в меката скала, като работят с ръчни инструменти. Така се появяват ипоскафа – жилища, които отвън често се виждат само по фасадата и входа си.
Формата на тези домове има и практическа функция. Сводестите тавани разпределят натиска на скалата, без да са нужни дървени греди. Вулканичният материал поддържа сравнително постоянна температура в помещенията през различните сезони.
Недостигът на питейна вода също определя устройството на къщите. Под пода стопаните оформят цистерни, където събират дъждовна вода от покривите. Тя се използва за нуждите на домакинството.
На 9 юли 1956 г. силно земетресение нанася тежки щети на Санторини. Много надземни сгради се срутват или остават сериозно повредени. Част от вкопаните в скалата жилища издържат по-добре на труса заради сводестата си конструкция и връзката си с вулканичния склон.
След бедствието редица ипоскафа са изоставени. През следващите десетилетия част от тях са възстановени и преустроени за туристически цели. Днес пещерните хотели с гледка към калдерата са сред най-разпознаваемите места за настаняване на гръцкия остров.
