Превантивният контрол и критериите за качество могат да покажат, че част от отчетената надлимитна дейност в болниците всъщност не получава достатъчно финансиране. Това заяви заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, съобщава MedReport.bg.
Д-р Маджаров коментира Националния рамков договор за медицинските дейности за периода 2026–2028 г. Той посочи, че увеличението на средствата за извънболнична и болнична помощ изглежда ограничено, но е резултат от политическата нестабилност и липсата на възможност за по-широки промени в здравеопазването.
Средствата за извънболнична помощ се увеличават с 4,4%, а цените на клиничните пътеки – средно с 10%. Бюджетът обаче не позволява поскъпване на всички пътеки. Дейностите, които са извън определените лимити, засега няма да получат по-високи цени, като очакването е това да се промени след Нова година.
Новите цени в първичната и специализираната извънболнична помощ ще важат от 1 януари. За болниците те ще влязат в сила от 1 септември заради особеностите в начина на заплащане. Д-р Маджаров изрази надежда здравната система да започва всяка година с приет бюджет и ясни политики още от началото на януари.
От НЗОК вече ще се заплащат изследвания на биомаркери при новодиагностицирани пациенти с онкологични заболявания. Лабораторията ще получава 25 евро за извършената дейност, а Касата ще възстановява разхода за необходимия консуматив от бюджета си за консумативи.
Ограничението до новодиагностицирани пациенти цели да осигури предвидимост на разходите. По думите на д-р Маджаров пациентите, за които е показано такова изследване, няма да останат без биомаркерна диагностика. Той очаква в следващите години тя да се прилага още при установяване на заболяването.
Заместник-председателят на БЛС подчерта, че наличният бюджет за здравеопазване не може да гарантира достъп до необходимата медицинска помощ, ако реформите се свеждат до ограничаване на лечението или на лекарствата. Той подкрепи мерките срещу неефективните разходи и злоупотребите, но посочи, че те сами по себе си няма да решат проблема с финансирането.
„Ако има превантивен контрол и критерии за качество, може да се окаже, че в болниците няма надлимитна дейност, а просто недофинансирана“, каза д-р Маджаров. Той защити принципа „парите следват пациента“, но настоя той да се прилага с ефективен контрол, който да не допуска изкуствено увеличаване на броя на пациентите.
Според него голям дефицит в системата остава долекуването след активно лечение или операция. България разполага с много легла за активно лечение, но пациентите често нямат къде да продължат възстановяването си. Д-р Маджаров призова за повече и по-достъпни клинични пътеки за долекуване, които да могат да се изпълняват и от лечебни заведения с по-ограничени възможности за персонал и апаратура.
Националният рамков договор урежда условията и цените, по които НЗОК заплаща медицинските дейности. В новия договор се предвиждат промени в цените на част от дейностите и заплащане на биомаркерна диагностика при новодиагностицирани онкологични пациенти.
