През 2025 г. в извънболничната помощ в България са предписани 5 364 784 опаковки антибиотици. Употребата се различава значително между областите, показва интерактивна карта на Българската асоциация „Единно здраве“, съобщава MedReport.bg.
При население от 6 423 207 души средното потребление достига 0,8 опаковки на човек, или 835 опаковки на 1000 души. Картата обединява информация от Националната здравноинформационна система за рецептите и предписаните опаковки, както и демографска информация от НСИ.
Разликите между регионите са съществени. В Хасково са отчетени 535 опаковки на 1000 души, а в София-град – 743. В София област показателят достига 1473 опаковки на 1000 души, а в Разград – 1456.
Председателят на Българската асоциация „Единно здраве“ д-р Драгомир Иванов посочи, че картата цели да насочи общественото внимание към нуждата от спешни мерки. По думите му големите отклонения от средната консумация за страната налагат анализ на причините, тъй като могат да сочат неправилна употреба на антибиотици в отделни райони.
Антибиотичната резистентност невинаги засяга пациента непосредствено, но може да създаде сериозен риск при болнично лечение, обясни д-р Иванов. Тогава човек може да попадне на микроорганизъм, срещу който наличните антибиотици не действат.
В света около 700 000 души годишно умират вследствие на инфекции, причинени от резистентни към антибиотици бактерии, каза проф. Емма Кьолеян, ръководител на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „Лозенец“ и координатор на Министерството на здравеопазването по EU-JAMRAI 2. Тя подчерта, че тези инфекции се лекуват трудно, особено когато бактериите са устойчиви към няколко антибиотика.
Проф. Кьолеян уточни, че резистентността често възниква в интензивните отделения, където се лекуват тежко болни пациенти. Употребата на мощни широкоспектърни антибиотици създава силен селективен натиск: чувствителните бактерии загиват, а устойчивите се размножават и могат бързо да разпространят резистентността си.
В извънболничната помощ антибиотик трябва да се предписва само при доказана или силно вероятна бактериална инфекция, посочи проф. Кьолеян. Тя препоръча общопрактикуващите лекари да прилагат и подхода на забавено предписване, когато клиничното състояние позволява наблюдение.
Световната здравна организация разделя антибиотиците на групите „Достъпни“, „Под наблюдение“ и „Резервни“. Делът на антибиотиците от първата група трябва да е поне 65% от общата употреба. В България той е около 40% в извънболничната помощ и между 23% и 25% в болничната, докато в Дания, Норвегия и Швеция достига близо 90%.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов обърна внимание и на разминаването между продажбите на антибиотици и количествата, отчетени като предписани и отпуснати в електронната здравна система. Продажбите са по-високи от предписаното, каза той.
Интерактивната карта на антибиотичната консумация проследява предписаните опаковки в извънболничната помощ през 2025 г. Тя показва значителни регионални разлики и поставя въпроса за по-стриктно рационално предписване на антибиотици.
