Лекари от УМБАЛ „Св. Екатерина“ и ВМА ще преминат шестмесечно обучение във Виена за белодробни трансплантации. Пациентска организация обаче заяви, че в България все още няма работеща програма и структура за тези операции, съобщава MedReport.bg.
Министерството на здравеопазването подготвя обучение на български екипи за извършване на белодробни трансплантации. Лекари от УМБАЛ „Св. Екатерина“ и Военномедицинска академия ще специализират шест месеца в Университетската болница във Виена.
Здравният министър Катя Ивкова посочва, че мярката е част от стратегия за изграждане на национален капацитет за сложните интервенции. Тя отговаря на депутатско питане за проследяването на българи, трансплантирани в чужбина, и за организацията на последващите им грижи.
В нито една българска болница към момента не са събрани на едно място цялата необходима апаратура и всички специалисти за белодробна трансплантация, отбелязва министърът. Затова ведомството предвижда обща работа между кардиохирурзите на „Св. Екатерина“ и специалистите по реанимация и белодробни болести във ВМА.
През 2025 г. десет специалисти от „Св. Екатерина“, ВМА и „Аджибадем Сити Клиник“ са преминали обучение в международната академия „Виена–Торонто–Вандербилт“. Новият курс във Виена ще се финансира по Националната програма за донорство и трансплантация, като процедурите по офертата са във финален етап.
Ивкова съобщава още, че Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ преговаря с центрове в САЩ за трансплантации на сърце, бял дроб и комбинирани органи. Четирима български пациенти вече са получили белодробна трансплантация в САЩ, а се обсъждат възможности с клиники в Кливланд, Балтимор и Сейнт Луис.
За пациентите, които се връщат след операция в чужбина, министерството посочва ВМА и УМБАЛ „Лозенец“ като лечебни заведения за проследяване от пулмолози. Предвидени са защитен обмен на медицинска документация и дистанционни консултации с американските екипи. Министърът заявява и че НЗОК покрива имуносупресивното лечение.
От „Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония“ оспориха определението „рестарт“. Организацията подчертава, че в страната не е съществувала устойчива програма за белодробни трансплантации. Проведените обучения и професионални контакти не са достатъчни, ако липсват специализирана структура, постоянен екип, утвърдени протоколи и ясно разписана отговорност за грижите след операцията, посочват от сдружението.
Пациентската организация заявява, че трансплантираните между 2014 и 2019 г. продължават да се наблюдават от центъра за следтрансплантационно проследяване към Клиниката по гръдна хирургия на Университетската болница във Виена. Оттам допълват, че нито един от трансплантираните в САЩ пациенти не се е завърнал трайно в България. Сдружението поставя и въпроса за липсата на реимбурсация на дозите 0,25 и 0,50 mg от имуносупресора „Сертикан“ и настоява за конкретен график и отговорни институции за изграждането на безопасен модел за тези пациенти.
Белодробната трансплантация изисква координирана работа на хирурзи, анестезиолози, реаниматори, пулмолози и други специалисти, както и дългосрочно проследяване след операцията. Пациентите приемат имуносупресивни лекарства, за да се ограничи рискът организмът да отхвърли присадения орган.
