Трансфузионната хематология остава по-малко позната специалност, но има ключова роля в лечението на пациенти, които се нуждаят от кръв и кръвни съставки. Д-р Тоня Николова от УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед“ подчертава значението на добрата комуникация между специалистите и на устойчивото насърчаване на кръводаряването, съобщава MedReport.bg.
Д-р Тоня Николова работи като специалист по трансфузионна хематология в УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед“ от 2017 г. Тя завършва Медицински университет – Пловдив през 1990 г., а през 2000 г. придобива специалност по трансфузионна хематология.
Професионалният ѝ път започва в Детското отделение на болницата в Карлово. По думите ѝ работата с деца я е обогатила както в професионален, така и в личен план. Доверието на детето към лекаря тя определя като особено ценен момент в практиката.
През 1993 г. д-р Николова постъпва в Центъра по трансфузионна хематология в Пловдив. По-късно оглавява сектор „Управление на качеството и контрол на кръвта и кръвните съставки“, а след това и Отделението по диагностика на кръвта и кръвните съставки.
Тя определя трансфузионната хематология като специалност, за която студентите по медицина научават сравнително малко по време на обучението си. В същото време тя свързва множество медицински области – имунология, имунохематология, микробиология, вирусология, спешна и сърдечносъдова хирургия, акушерство и гинекология, неонатология, педиатрия и хемодиализа.
Интересът ѝ към тази област се засилва, след като сестра ѝ започва работа като лаборант в трансфузионен център. Д-р Николова посочва д-р Румяна Вангелова, д-р Петя Самарджиева и колегите от Кръвния център в Пловдив като свои важни професионални учители.
В работата с клиничните екипи тя поставя на първо място взаимното уважение, доверието и откритата комуникация. „В медицината няма място за его и предразсъдъци“, казва тя. Решенията трябва да следват най-добрия интерес на пациента, а това изисква съгласувани действия между всички специалисти.
Макар трансфузионният хематолог невинаги да има постоянен пряк контакт с пациента, проследяването на състоянието му остава съществена част от работата. Това става чрез редовен обмен на информация с лекуващите екипи за ефекта от трансфузията, развитието на състоянието и нуждата от последващи действия.
Д-р Николова вижда решение на недостига на кръв в по-добрата информираност и в изграждането на отношение към кръводаряването още от ранна възраст. Според нея са нужни постоянни и ясно насочени послания, особено към младите хора, които да преодоляват страховете и погрешните представи за този акт.
Трансфузионната хематология осигурява безопасното приложение на кръв и кръвни съставки и подпомага клиничните екипи при вземането на решения за трансфузионно лечение. Работата в тази област изисква тясна координация между лабораторните структури и лекарите, които лекуват пациента.
