Трансфузионната хематология остава непозната за много хора, въпреки ключовото си място в болничната помощ. За устойчивото кръводаряване са нужни ранно образование, ясни послания и преодоляване на страховете, казва д-р Тоня Николова, съобщава MedReport.bg.
Д-р Тоня Николова работи като специалист по трансфузионна хематология в УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед“ от 2017 г. Завършва Медицински университет – Пловдив през 1990 г., а през 2000 г. придобива специалност по трансфузионна хематология.
Професионалният ѝ път започва в Детското отделение на болницата в Карлово. Тя определя работата с деца като важна школа в първите си лекарски години. „Тяхната невинност, искреност, интуитивност и неподправеност ме научиха на много – не само като лекар, но и като човек“, споделя д-р Николова.
През 1993 г. тя започва работа в Центъра по трансфузионна хематология в Пловдив. По-късно оглавява сектор „Управление на качеството и контрол на кръвта и кръвните съставки“, а след това и Отделението по диагностика на кръвта и кръвните съставки.
Интересът ѝ към медицината се заражда още в детството. Баща ѝ е ветеринарен лекар, а нейният вуйчо е професор по ортопедия и травматология. И двамата дават личен пример, който постепенно превръща ранното ѝ любопитство в осъзнат професионален избор.
Към трансфузионната хематология д-р Николова се насочва и благодарение на сестра си, която започва работа като лаборант в трансфузионен център. Така тя се запознава със специалността и с екипа на Кръвния център в Пловдив. Сред лекарите, които посочва като свои учители, са д-р Румяна Вангелова и д-р Петя Самарджиева.
Трансфузионната хематология съчетава знания и работа с различни медицински области. Тя има отношение към имунологията, микробиологията и вирусологията, както и към спешната и сърдечносъдовата хирургия, акушерството и гинекологията, неонатологията, педиатрията, хемодиализата и лечението на изгаряния.
Макар специалистът по трансфузионна хематология да няма постоянен пряк контакт с пациентите, проследяването на лечението изисква тясна връзка с клиничните екипи. Д-р Николова подчертава, че решенията за кръвопреливане и приложение на кръвни продукти се обсъждат съвместно, а обменът на информация за състоянието и терапевтичния ефект трябва да е своевременен.
В отношенията с колегите тя поставя на първо място взаимното уважение, доверието и искреността. „В медицината няма място за его и предразсъдъци“, казва д-р Николова. По думите ѝ всяко решение трябва да следва най-добрия интерес на пациента.
Недостигът на кръв и отливът на кръводарители могат да се ограничат чрез по-добра информираност и възпитаване на отношение към доброволното кръводаряване още от ранна възраст, смята тя. Необходими са постоянни и добре насочени послания, особено към младите хора, които да разсеят страховете и погрешните представи за този акт.
Д-р Тоня Николова е специалист по трансфузионна хематология с професионален опит в Кръвния център в Пловдив, УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед“. Тя поставя акцент върху координацията между трансфузионните специалисти и клиничните екипи, както и върху нуждата от дългосрочна политика за насърчаване на кръводаряването.
