Патологичните промени при болестта на Алцхаймер могат да започнат около 15 години преди първите нарушения на паметта. Ранните затруднения често засягат вниманието, планирането и вземането на решения, съобщава MedReport.bg.
Болестта на Алцхаймер засяга мозъчните структури, които управляват вниманието, концентрацията, паметта, езика, ориентацията и способността за планиране. Нарушенията на краткосрочната памет са сред познатите ранни признаци, но те се появяват по средата на патологичния процес, обясни акад. Лъчезар Трайков от УМБАЛ „Александровска“.
В мозъка първо започва натрупване на патологични белтъци, сред които амилоид-бета и изменен тау протеин. След това загиват нервни клетки и процесът обхваща нови мозъчни области. От началото на тези промени до видимите проблеми с паметта могат да минат около 15 години.
Акад. Трайков посочи, че честотата на заболяването се увеличава с възрастта. При хората до 60–65 години тя е около 3%, а при 80-годишните достига 40%. Това означава, че при част от пациентите болестният процес е започнал десетилетия преди поставянето на диагнозата.
Сред най-ранните възможни сигнали са затрудненията в изпълнителните функции. Те помагат на човека да се ориентира в непозната ситуация, да преценява варианти, да променя план и да взема решение. Например познатият път до работа обикновено не изисква усилие, но внезапно затворена улица може да затрудни човек с ранно когнитивно нарушение.
Такива затруднения обаче не доказват сами по себе си болест на Алцхаймер. Тревожността, депресията, стресът, други неврологични заболявания и личните особености също могат да повлияят когнитивните функции. Затова специалистите правят подробна невропсихологична оценка, а не разчитат само на кратък скринингов тест.
По думите на акад. Трайков изследването в специализирания център продължава около 40 минути и изгражда когнитивен профил на пациента. Така лекарите установяват кои способности са запазени и кои са нарушени, разграничават нормалното стареене от болестния спад и преценяват нуждата от допълнителни изследвания.
Магнитнорезонансната томография не може самостоятелно да постави диагноза Алцхаймер, но помага да се оцени мозъчната структура, наличието на атрофия и други възможни причини за когнитивните нарушения. Ликворното изследване и амилоидната ПЕТ диагностика дават информация за амилоидната и тау патологията.
Все по-голям интерес предизвикват кръвните биомаркери, включително различни форми на фосфорилиран тау протеин. Част от тестовете показват добра диагностична точност, но положителният резултат не означава автоматично клинична болест или деменция. Човек без когнитивни симптоми и с положителен биомаркер има повишен риск, но не може да се приеме за болен само въз основа на този резултат.
Възрастта и генетичните фактори не подлежат на промяна, но част от рисковете за деменция могат да се ограничат. Значение имат контролът на артериалното налягане, диабета и липидите, поддържането на здравословно тегло, физическата активност, отказът от тютюнопушене, ограничаването на алкохола, социалната активност и умствените занимания. Тези мерки намаляват риска, но не гарантират предотвратяване на заболяването.
Акад. Лъчезар Трайков ръководи Отделението по диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции към Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“. Той коментира темата в подкаста „В центъра на системата“ на БНР.
