Департаментът за езиково и специализирано обучение към МУ – Пловдив проведе научно-методически семинар за преподаването на български език на чуждестранни студенти по медицина. Акцентът падна върху усвояването на граматиката и ролята на езика в клиничната практика, съобщава MedReport.bg.
Научно-методически семинар за обучението по български език като чужд организира Департаментът за езиково и специализирано обучение към Медицински университет – Пловдив.
Участниците обсъдиха какви знания изграждат владеенето на един език, как мозъкът обработва тези знания и кои подходи помагат за по-ефективното им усвояване.
Лектор беше проф. дфн Живка Колева-Златева от Великотърновския университет. Тя има дългогодишен преподавателски опит в катедрата по обща лингвистика и старобългаристика, както и като лектор по български език и култура във Фрайбургския университет.
Чуждестранните студенти в МУ – Пловдив изучават български език през първите две години от следването си. Макар обучението им по медицина да не е на български, езиковите умения им трябват за общуването с пациентите по време на клиничната практика.
„Българският език за тях е средство за социализация и адаптация. Важно е да го усвоят добре, въпреки че не се обучават на него, тъй като е необходим за комуникацията им с пациентите при провеждане на клиничната практика“, посочи доц. Димитър Мирчев, директор на департамента.
Той открои и необходимостта преподавателските методи да се актуализират, за да отговарят по-добре на потребностите на бъдещите медици от други държави.
Проф. Колева-Златева подчерта, че всяка граматика може да бъде усвоена, независимо от интелигентността и паметовите качества на обучаемите. „Целта на съвременните методики на преподаване е да покажем, че езикът е лесен, за да насърчим обучаемите“, каза тя.
Според нея граматиката се усвоява най-устойчиво чрез системни тренировки. Изграждането на трайни езикови умения изисква време и последователна работа.
Българският език подпомага чуждестранните студенти по медицина в МУ – Пловдив да се адаптират към средата и да общуват с пациенти по време на клиничното си обучение.
