С понижаването на температурите организмът се адаптира към студения и по-сух въздух. Повече време на закрито, началото на отоплителния сезон и разпространението на респираторни вируси също създават предпоставки за обостряне на различни оплаквания.
При астма и хронични белодробни заболявания есента често носи повече пристъпи. Студеният въздух и вирусните инфекции могат да раздразнят бронхите. Хората с поставена диагноза не бива да прекъсват или променят предписаното лечение без лекарска консултация. Нощна кашлица, свирене в гърдите, задух при обичайно усилие и стягане в гръдния кош са сигнали за преглед.
Алергиите също не приключват с пролетта. В края на лятото и през ранната есен прашецът на някои плевели остава активен. В домовете сухият въздух и отоплението могат да засилят дразненето от прах, акари и плесени. Продължителна водниста хрема, често кихане, запушен нос и сърбеж в очите са причина за консултация с алерголог, особено ако се повтарят всяка година.
Студът кара кръвоносните съдове да се свиват, което при някои хора води до по-високи стойности на артериалното налягане. Затова пациентите с хипертония и сърдечносъдови заболявания трябва да следят редовно кръвното си и да спазват назначената терапия. Силно главоболие, световъртеж и необичайно високи измервания налагат контакт с лекар. Болка или тежест в гърдите, остър задух, проблем с говора, внезапна слабост или изтръпване на лице и крайник изискват незабавна спешна помощ.
Есента натоварва и кожата. Студът навън, както и топлият и сух въздух в помещенията, могат да влошат псориазиса и атопичния дерматит. Специалистите препоръчват по-кратки душове с хладка вода, щадящи измивни продукти и редовна употреба на хидратиращи средства след баня. При болезнени рани, гнойни корички или кървене трябва да се потърси дерматолог.
По-малкото дневна светлина може да повлияе и на настроението. При част от хората потиснатостта, сънливостта, загубата на интерес и желанието за изолация се появяват всяка есен и продължават седмици или месеци. Ако тези симптоми пречат на ежедневието, е необходима консултация с лекар или специалист по психично здраве.
Полезно е симптомите да се записват, за да се проследи кога се появяват и какво ги провокира. В помещенията влажността може да се поддържа в умерени граници, а филтрите на климатиците да се почистват редовно. Самолечението и самоволната промяна на дозите при астма, високо кръвно или други хронични заболявания крият риск.
