Съвместната онкологична национална мрежа и Българският национален хъб на Мисията срещу рака настояват Министерството на здравеопазването да поеме конкретни ангажименти. Организациите предупреждават, че забавянето застрашава важни инициативи за превенция, ранна диагноза и лечение, съобщава MedReport.bg.
Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) и учредителите на Българския национален хъб на Мисията срещу рака (БНХМР) изпратиха писмо до Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Европейската комисия и Европейската мисия срещу рака. В него те настояват за ясна институционална позиция, конкретни отговорности и механизъм за сътрудничество с МЗ.
Организациите посочват, че са изпратили четири официални покани за среща до здравното министерство, без да получат съдържателен отговор. Според тях липсата на определен отговорник и на последващи действия поставя под съмнение готовността на ведомството да участва в изпълнението на националните и европейските приоритети в онкологията.
Медиците свързват тревогата си и с неблагоприятните показатели за смъртност от рак. За периода 2011–2021 г. смъртността от онкологични заболявания в България е нараснала с 2% при мъжете и с 1% при жените. В Европейския съюз през същия период е отчетен спад съответно с 16% и 9%.
Едно от основните искания е държавата да институционализира Българския национален хъб на Мисията срещу рака. Хъбът е учреден през март 2026 г., когато над 100 институции, лечебни заведения, научни и академични организации, общини, пациентски сдружения, неправителствени организации и представители на бизнеса са подписали меморандум за сътрудничество.
От СОНМ и БНХМР отбелязват, че Министерството на образованието и науката вече е потърсило официалната позиция на МЗ. Здравното ведомство обаче все още не е заявило участие, ангажименти и роля в управлението на хъба. „Необходима е не декларативна подкрепа, а институционално решение, отговорен представител и активно участие в изграждането на устойчив модел“, заявяват организациите.
По думите им хъбът трябва да свърже здравеопазването, науката, образованието, институциите, бизнеса и гражданския сектор. Целта е знанията и иновациите да преминат в координирани действия за профилактика, ранно откриване, лечение, грижи и по-добро качество на живот на хората с онкологични заболявания.
Авторите на писмото предупреждават, че без координирана национална структура България рискува да задълбочи проблемите с късната диагноза, регионалните различия в грижите и предотвратимата смъртност. Те посочват и нуждата от пълни и устойчиви данни за онкологичната помощ, които да позволяват оценка на потребностите, качеството и резултатите от лечението.
Според организациите Националният план за борба с рака до 2027 г. очертава посока, но няма осигурени механизми за изпълнение, финансиране, разпределени отговорности и измерими цели. Те подчертават, че участието на България в европейския проект ECHoS 2 не замества държавния мандат и устойчивия бюджет за развитие на националния хъб.
Проектът ECHoS 2 обединява 61 организации от 30 държави и разполага с европейско финансиране от 15,1 млн. евро. България участва чрез СОНМ. Организациите настояват това участие да доведе до национални действия, а не да остане само формално присъствие в Европейската мисия срещу рака.
