Новини

България посреща останките на цар Самуил в София

02.10.2026 05:01
България посреща останките на цар Самуил в София

Церемонията по посрещането е насрочена за 12:30 ч. на площад „Княз Александър I Батенберг“. Премиерът Румен Радев отправи покана към гражданите да отдадат почит на средновековния български владетел.

Самуил управлява България като цар от 997 до 1014 г., но има водеща роля в държавата още преди това. Той е част от рода на Комитопулите – четиримата синове на комит Никола, които организират съпротивата срещу Византия след превземането на Велики Преслав през 971 г.

След като византийците отвеждат цар Борис II в Константинопол, българската държавност се запазва в западните и югозападните земи. Братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил поемат управлението и военната защита на тези области. От семейството им е запазен и надпис от 992–993 г., открит край село Герман до Преспанското езеро, в който Самуил почита паметта на родителите си Никола и Рипсимия и на брат си Давид.

Един от най-големите военни успехи на Самуил е победата при Траянови врата през 986 г. Тогава войските му разбиват армията на византийския император Василий II, която се изтегля след неуспешна обсада на Средец. По това време царската титла принадлежи на Роман, син на цар Петър I. Самуил я приема след смъртта на Роман през 997 г.

При Самуил политическите средища на България се установяват в Преспа и Охрид. Държавата контролира в различни периоди земи около София, Видин и Белград, райони по Адриатическото крайбрежие и области на юг. Сред значимите му успехи е превземането на Лариса в Тесалия, откъдето са пренесени мощите на свети Ахилий в Преспа.

Продължителната война с Византия постепенно променя съотношението на силите. Василий II укрепва властта си и насочва значителни военни ресурси към Балканите. Българската армия претърпява тежко поражение при река Сперхей, а след 1000 г. византийците последователно овладяват крепости и области.

Решаващият сблъсък идва през 1014 г. край Ключ. Средновековните извори свързват битката с пленяването и ослепяването на голям брой български войници. В историческата традиция се утвърждава числото 15 000, но точният брой не може да бъде потвърден. Според разпространения разказ Самуил умира малко след като вижда завърналите се воини.

След смъртта му престолът поема синът му Гаврил Радомир, а по-късно Иван Владислав. Българската държава остава под натиск и през 1018 г. преминава под византийска власт.