Крепостта се намира в долината на река Струмешница, близо до село Ключ. Цар Самуил укрепва района в началото на XI век, за да спре настъплението на византийските войски.
Според главния екскурзовод на Историческия музей в Петрич Силвия Велчева укреплението е строено между 1009 и 1013 г. То е достигало дължина около 7-8 километра. Защитата включвала три рова, два земни вала и кула на хълма.
През юли 1014 г. армията на Василий II достига до българските укрепления, но първоначално не успява да ги пробие. Византийски отряди намират път през планината и на 29 юли нападат българите в тил.
В сражението загива византийският военачалник Теофилакт. Цар Самуил успява да се оттегли със сина си Гаврил Радомир, но българската войска претърпява тежко поражение.
Средновековните извори свързват битката с ослепяването на пленените български воини по заповед на Василий II. По разпространения разказ на всяка стотина войници бил оставян по един едноок водач. След като вижда завърналите се войници, Самуил получава сърдечен удар и умира през октомври 1014 г.
В мемориалния комплекс край Ключ има паметник, който пресъздава срещата на царя с ослепените му воини. Експозицията представя укрепителната система и събитията от битката.
