Светата обител се намира на около 12 километра южно от Пловдив, в подножието на Родопите. Игуменката Фотиния разказва, че легендата свързва началото на манастира и на селището с пленени войници от армията на цар Самуил.
Преданието гласи, че след битката при Ключ византийският император Василий II изпратил ослепените български бойци в района на тогавашния Филипопол. Те трябвало да обработват земята, а един войник на всеки сто запазил зрението си, за да води останалите.
Според разказа воините стигнали до извор в гората над днешното село. Измили очите си и пили от водата, а част от тях започнали да виждат с едното око. Местните хора вярват, че водата от аязмото има лечебна сила и че изворът никога не е пресъхвал.
Легендата свързва и името на селото с битката при Беласица. Първоначално то носело името Беласица, а по-късно станало Белащица.
Манастирът е преживял три пожара и след всеки от тях е бил възстановяван. Днес преданието за самуиловите воини и аязмото продължава да привлича посетители от различни части на страната.
