Луната не може да бъде собственост на отделна държава според Договора за космоса от 1967 г. Документът, към който са се присъединили над 100 страни, забранява претенции за територии в Космоса чрез окупация или използване.
Правилата обаче не дават ясен отговор за ресурсите, извлечени от лунната повърхност. Не е уточнено дали те могат да бъдат притежавани, използвани търговски или продавани. Този въпрос се превръща във водеща тема за космическото право.
САЩ, Китай и Русия насочват плановете си към Южния полюс на Луната. Районът привлича вниманието заради предполагаемите залежи от лед, който може да осигури вода, кислород и гориво за бъдещи мисии. Там се очаква да има и други ценни суровини.
През 2015 г. САЩ приеха закон, който допуска американски компании да добиват ресурси от космически обекти. Сходна позиция съдържат и споразуменията „Артемида“, към които са се присъединили 76 държави.
Китай развива отделен проект за международна лунна изследователска станция с участието на други държави. Русия също участва в планове за бъдеща инфраструктура на Луната.
Експерти предупреждават, че първата страна или група държави, изградили трайна инфраструктура, може да поиска ограничения около своите обекти. Такива зони могат да бъдат обяснени с необходимостта от безопасност, но биха могли да затруднят достъпа на други мисии до същите райони.
Интерес към дейности извън Земята проявяват и технологични предприемачи. Илон Мъск и Джеф Безос виждат възможности за индустрия, енергетика и центрове за данни в Космоса.
