Представители на институции, медицинската общност, науката, бизнеса и пациентските организации обсъдиха как България да превърне Европейската мисия срещу рака в конкретни действия. Основните теми бяха координацията, качеството на данните, ранната диагностика и пътят на пациента, съобщава MedReport.bg.
Дискусията „Чия мисия е ракът? От 108 подписа към обществен договор“ се проведе в рамките на Годишната асамблея на СОНМ и 17-ата Национална онкологична конференция. Форумът събра настоящи и бъдещи участници в Българския национален хъб на Мисията срещу рака от публичната администрация, здравеопазването, науката, образованието, бизнеса и гражданския сектор.
През март 2026 г. над 100 организации са подписали меморандум за сътрудничество при учредяването на хъба. Сред тях има държавни и публични институции, общини, лечебни заведения, академични структури, компании, пациентски и неправителствени организации. Работата продължава, за да може хъбът да получи институционална рамка и страната да участва пълноценно в европейската мрежа на националните хъбове.
Маг.-фарм. Ивайло Петров, координатор на учредителните процеси и член на Управителния съвет на СОНМ, постави въпроса за цената на бездействието. По думите му мълчанието забавя решенията, размива отговорността и подкопава доверието, когато обществото не вижда ясен и проверим резултат. Той подчерта, че европейската рамка вече е договорена, а България трябва да я превърне в измерими резултати.
Секретарят на Висшия съвет по фармация към Министерството на здравеопазването маг.-фарм. Аделин Кадиев акцентира върху споделената отговорност. Той посочи, че страната трябва не само да разполага с данни, но и да осигури съпоставимостта им с европейските данни и реален анализ. Петров добави, че Министерството на здравеопазването е заявило готовност за работа с всички 108 организации, включени в инициативата.
Георги Стайков от Института по образование заяви, че хъбът трябва да достигне и до училищата чрез разбираемо обяснение на мисията от учители и директори. Д-р Теодора Генчева от Асоциацията на студентите-медици в България открои нуждата от по-сериозно присъствие на медицинската етика и комуникацията между лекаря и пациента в обучението на бъдещите медици.
Представителят на България в Европейския парламент Кристиян Вигенин настоя за ясно разпределение на институционалните задачи и срокове. „Проблемът при нас не е дали имаме добри специалисти и проекти, въпросът е дали усилията са свързани в работеща система“, посочи той и пое ангажимент да подпомага бъдещата работа на хъба.
Акад. Драга Тончева призова в работата на хъба да залегне развитие на науката, генетиката и геномиката. Тя определи възможността страната да покаже своя капацитет в тези области като основно предизвикателство и подчерта значението им за правилното лечение.
Маргит Георгиева от МедТех – България постави въпроса за лабораторно-диагностичния капацитет и за по-тесния диалог между индустрията и здравните власти. Доц. д-р Ангел Йорданов насочи вниманието към липсата на ясен път за онкологичния пациент, която затруднява и прилагането на клиничните ръководства. От БНР Гергана Хрисчева открои дефицитите в организацията, статистиката, контрола и отчетността на разходите. Организаторите заявиха очакване поетите ангажименти да бъдат последвани от конкретни действия.
Българският национален хъб на Мисията срещу рака обединява организации, които искат да подкрепят изпълнението на целите на Европейската мисия срещу рака в България. Инициативата поставя акцент върху превенцията, ранното откриване, диагностиката, лечението, грижите и качеството на живот на хората с онкологични заболявания.
