Отделна национална програма и подкомисия към парламентарната здравна комисия могат да насочат по-целенасочено усилията срещу затлъстяването. Експерти и институции настояват за дългосрочни мерки, ранна профилактика и промяна на хранителната среда, съобщава MedReport.bg.
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов предложи да се обсъди отделна национална програма за затлъстяването. Той лансира и идея за подкомисия по темата към здравната комисия в Народното събрание по време на кръгла маса на Коалиция срещу затлъстяването „Здраве под натиск“.
Проф. Ангелов посочи, че всеки трети човек в света е с наднормено тегло, а проблемът засяга и всяко трето българско дете. Наднорменото тегло се свързва с повече от 200 заболявания. По думите му последователната работа на институциите може да подобри основни здравни показатели и да подпомогне превенцията на социалнозначимите болести.
Председателят на Народното събрание Михаела Доцова призова за приемственост между законодателната и изпълнителната власт, както и за участие на местните власти и гражданските организации. Здравният министър Катя Ивкова открои ролята на хранителния режим, физическата активност и здравното образование в училищата. Тя припомни, че Националната програма за борба с хроничните незаразни болести включва конкретни мерки по темата.
Председателят на коалицията Гергана Паси подчерта, че отговорността не бива да се прехвърля изцяло върху отделния човек. Тя посочи значението на средата, достъпа до здравословен избор, ранната подкрепа и здравните услуги. „Ефективната политика трябва ясно да посочва кой отговаря, какво се изпълнява, в какъв срок, с какъв ресурс и как измерваме ефекта“, заяви тя.
Българският лекарски съюз предлага здравословна храна и ясни хранителни стандарти в детските градини и училищата, ежедневна двигателна активност, по-добро етикетиране и единни критерии за хранене в публичните институции. Сред мерките са още ограничаване на маркетинга на нездравословни храни към деца, ранно откриване на риска и скрининг в здравната система.
Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов отчете, че 58,4% от възрастните в България са с наднормено тегло или затлъстяване. При 7-годишните деца проблемът засяга всяко трето. Той настоя за координирани действия между здравеопазването, образованието, финансите, транспорта, спорта, земеделието и общините.
Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова припомни, че България е на шесто място в Европа по разпространение на затлъстяването сред възрастните и на пето място сред децата. Тя подчерта, че прекомерното натрупване на мастна тъкан уврежда органи и системи и увеличава риска от онкологични, дихателни, бъбречни, неврологични и опорно-двигателни заболявания.
Проф. Виолета Йотова предупреди, че затлъстяването в детска възраст не се „израства“. Между 55% и 80% от засегнатите деца остават с наднормено тегло и като възрастни, а при част от отслабналите се запазват метаболитни или други здравни проблеми. Тя очаква първи резултати от национална програма не по-рано от 10 години след въвеждането ѝ.
Икономистът Аркади Шарков изчисли, че между 2,9 и 3,4 млн. пълнолетни българи са с индекс на телесна маса над 25. Свързаните със затлъстяването обществени разходи достигат 767 млн. евро годишно, а загубата на благосъстояние се оценява на 6,4 млрд. евро, или 5,5% от брутния вътрешен продукт. Той призова оценката на политиките да включва и ефекта върху работоспособността, отсъствията от работа, преждевременната заболеваемост и социалните неравенства.
Затлъстяването е хронично прогресивно заболяване, което изисква дългосрочна профилактика, ранно разпознаване и лечение. Индекс на телесна маса над 25 показва наднормено тегло, а стойност над 30 се приема за затлъстяване.
