Играта не е само свободно време, а част от начина, по който децата опознават света и отношенията с околните. Когато родителите участват в нея, те дават на детето възможност да задава въпроси, да експериментира и да се чувства сигурно.
Любопитството често се развива именно в такива моменти. Сглобяването на пъзел, измислянето на правила или играта с роли насърчават детето да търси решения. При липса на подобни занимания част от децата може да изгубят интерес към нови дейности и да станат по-несигурни в собствените си възможности.
Съвместната игра има роля и за самочувствието. Когато детето успее само да изпълни задача или получи подкрепа, то преживява удовлетворение от постигнатото. Това му помага постепенно да вярва повече в уменията си.
Забавните моменти у дома могат да помогнат и при силни емоции. УНИЦЕФ посочва, че смехът и приятното общуване подкрепят чувството за благополучие, а играта позволява на децата да покажат преживявания, които все още не могат да обяснят с думи. Чрез нея те упражняват как да приемат загуба, разочарование и радост.
Играта е важна и за общуването с връстници. От Университета на Голям Манчестър отбелязват, че груповите занимания учат децата да си сътрудничат, да преговарят, да разбират чужда гледна точка и да решават конфликти. Тези умения се пренасят и извън дома – в детската градина, училище и по-късно в работната среда.
Общите игри укрепват и доверието между родител и дете. Те създават спомени и дават сигнал, че разговорът и близостта не са свързани единствено с правила, забележки и дисциплина. Това може да улесни детето да споделя тревогите си с родителите.
