Превенцията на сърдечносъдовите заболявания трябва да включва ранна оценка на риска, редовно проследяване и ясна отговорност за грижата за пациента. Това заявиха участници в пациентската сесия на XIX национален конгрес по кардиология, съобщава MedReport.bg.
Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването, настоява профилактиката да не се свежда до информационни кампании и единични изследвания. Заместник-председателят на организацията Николай Недялков подчерта, че пациентът трябва да знае какви рискове носи, кога да потърси изследване и кой проследява състоянието му.
АПАЗ работи по темата с Дружеството на кардиолозите в България. Организацията поставя акцент върху ранното откриване на сърдечносъдовия риск, равния достъп до профилактика и по-добрата координация между специалистите, особено при хора с хронични заболявания.
Сред предложенията са промени в Наредба № 9 и в Националния рамков договор. Целта е пациентите със сърдечна недостатъчност да получават по-добро проследяване след изписване от болница, включително контролни прегледи, изследвания и навременна промяна на терапията.
Участниците обсъдиха възможността за специализирана амбулаторна процедура при сърдечна недостатъчност. Тя би позволила навременни прегледи и лечение извън болница, така че пациентите да не постъпват за всяко влошаване на състоянието си.
Беше представен и опит с амбулаторно лечение на подходящи пациенти с венозни диуретици под лекарско наблюдение. След процедурата те се прибират у дома и при нужда преминават през допълнително проследяване в следващите дни. Този подход може да ограничи част от предотвратимите хоспитализации и да намали натоварването за пациентите, близките им и здравната система.
АПАЗ предлага хроничното бъбречно заболяване да намери място в Националната програма за превенция за периода 2026–2030 г. Според организацията това би подпомогнало ранното разпознаване на риска и съвместната работа между кардиолози, нефролози и други специалисти.
В дискусията беше поставен и въпросът за ограничения достъп до контролни изследвания в извънболничната помощ. Участниците откроиха нуждата от по-добър обмен на медицинска информация, включително чрез електронното здравно досие.
Проф. Арман Постаджиян обърна внимание, че липсата на симптоми не изключва здравен риск. Той акцентира върху необходимостта от ранна профилактика, редовно проследяване на основните показатели, индивидуална оценка на риска и своевременно лечение при артериална хипертония и висок холестерол.
Клиничният социален работник Александър Миланов разгледа причините, поради които част от пациентите не спазват препоръките, въпреки че познават рисковете. Страхът от лекарства, трудностите в ежедневието, предишният неуспех и финансовите ограничения могат да възпрепятстват редовния прием на терапия. Той подчерта значението на доверието между лекаря и пациента, както и на подкрепата от семейството.
Общото послание от сесията е, че грижата при сърдечна недостатъчност и други хронични заболявания трябва да бъде непрекъсната и координирана. Така медицинските екипи могат да реагират по-рано, а пациентите да поддържат по-добро качество на живот.
Пациентската сесия се проведе в рамките на XIX национален конгрес по кардиология. В нея участваха представители на пациентски организации, кардиолози и специалисти по психологична и социална подкрепа.
