Случаят се разиграва сутринта на 23 октомври 1947 г. Биологът Александър Байков и съпругата му Вирджиния закусват в заведение в Марксвил, когато сервитьорка им съобщава, че навън падат риби.
Байков излиза и вижда риби по улицата, тротоарите и тревните площи. Две години по-късно той описва случилото се в списание Science. По негови данни рибите са покрили ивица с дължина около 300 метра и ширина близо 24 метра. На площ от приблизително 0,83 кв. м е имало средно по една риба.
Сред падналите видове имало едроуст костур, слънчеви риби, каракуди и американска речна херинга. Всички те обитават местните реки и блата. Част от рибите достигали дължина около 23-24 сантиметра и според Байков били пресни.
Свидетели разказали, че риби са попаднали и в частни дворове. Касиерът Джи Ейч Гремилион дори бил ударен по главата от американска речна херинга, сочи описанието на Байков.
Ученият допуска, че воден смерч е засмукал риби от близки плитки водоеми и ги е пренесъл във въздуха, преди да ги пусне над града. Метеорологичната служба в Ню Орлиънс обаче не разполага с официален доклад за смерч в района. Ден по-рано главният биолог на Луизиана Джеймс Нелсън Гоуанлох е забелязал няколко малки вихъра в околността.
Сутринта в Марксвил била мъглива и спокойна, без силна гръмотевична буря. Това оставя точните обстоятелства около случая без окончателно потвърждение.
