Медицината търси начини да забави биологичното стареене, вместо да лекува всяко свързано с възрастта заболяване поотделно. Ваксинален подход засега се проучва само при мишки, посочи проф. Радостина Александрова, съобщава MedReport.bg.
Хората на 60 и повече години са надхвърлили броя на децата под 5-годишна възраст още през 2020 г. Очаква се до 2050 г. делът на населението над 65 години в света да се удвои. Тези тенденции поставят въпроса не само за продължителността, но и за качеството на живота в напреднала възраст.
Това заяви вирусологът проф. Радостина Александрова на Националната конференция „Медицински и здравни иновации“, организирана от асоциация „Качество на живота“ с подкрепата на Българския Червен кръст. Форумът премина под мотото „Еволюция чрез иновация“.
„80% от възрастните хора имат по едно хронично заболяване, а 68% – по две“, каза проф. Александрова. Тя подчерта, че лекарите сега лекуват тези състояния поотделно, но общият им рисков фактор често е възрастта. Затова науката търси възможности да повлияе пряко процесите на стареене.
Стареенето не протича равномерно през целия живот, а има периоди, в които се ускорява. Различните органи също не стареят с еднаква скорост. Сред по-уязвимите проф. Александрова посочи аортата, панкреаса, слезката и надбъбречните жлези.
Тя припомни, че напредването на възрастта има и положителни страни. Хората често се справят по-добре със стреса, придобиват емоционална устойчивост и житейска мъдрост, а усещането за щастие обичайно нараства след средната възраст. Позитивното отношение към стареенето се свързва с 7,5 години по-дълъг живот, добави проф. Александрова.
Преждевременното стареене може да е резултат от генетични промени, но и от продължителен стрес, тютюнопушене, недоспиване и замърсен въздух. Част от значение имат и клетките, които са прекратили деленето си, но не загиват. Те отделят вещества, които поддържат възпаление и потискат имунния отговор, като така могат да създадат условия за атеросклероза и сърдечносъдови инциденти.
„Засега няма хапче срещу стареене, но следващите поколения вероятно ще имат такова“, каза проф. Александрова. Тя уточни, че в света се работи и по ваксина срещу старост, но този подход все още се изследва при мишки.
Фармакологът проф. Вергиния Георгиева постави акцент върху запазването на мозъчното здраве, което определя активността и самостоятелността на човека. Медицинският онколог д-р Марчела Колева призова за по-голямо внимание към превантивната онкология и подчерта, че най-доброто лечение остава превенцията.
Участниците във форума обсъдиха и необходимостта грижата да отчита болката, умората, съня, психичното здраве, функционалността и възможността на пациентите да участват в ежедневието. Председателят на асоциация „Качество на живота“ доц. Любен Станев подчерта нуждата от психолози, терапевти и други специалисти, които да подкрепят хората след изписване от болница.
Организаторите съобщиха, че ще представят и обсъдят по-подробно проекта за измерване и подобряване на резултатите, важни за пациентите, на Втората международна експертна конференция „Експертна визия за бъдещето на онкологичната грижа“ на 21 ноември 2026 г.
