При военни конфликти информацията от мястото на ударите често е противоречива. Едната страна може да съобщи за атака срещу военна цел, а другата – за поражения върху цивилни обекти. Подобни спорове са чести във войната на Русия срещу Украйна и при конфликтите в Близкия изток.
Достъпът до засегнатите райони нерядко е невъзможен или опасен. В социалните мрежи се разпространяват снимки и видеа, чийто произход и дата невинаги могат да бъдат установени. В такива случаи сателитните данни дават възможност за независима проверка от разстояние.
Сравнението на кадри отпреди и след предполагаем удар може да покаже срутени покриви, отломки, следи от пожар, кратери и щети по пътища или друга инфраструктура. Поредица от снимки позволява и да се стесни периодът, в който са настъпили разрушенията.
Анализаторите обаче не приемат един кадър за достатъчно доказателство. Сателитната снимка може да установи, че дадена сграда е разрушена, но невинаги показва причината за това или извършителя на атаката. Затова изображенията се проверяват заедно с видеоматериали, свидетелски разкази, данни за въздушна активност и информация за използваните оръжия.
Human Rights Watch използва този подход при разследвания на нападения в Сирия, включително в райони без свободен достъп. Организацията събира свидетелства, проверява видеоклипове и данни за полети, а после сравнява информацията със сателитни кадри, за да възстанови хода на събитията и размера на щетите.
Изборът на изображение има важно значение. Кадрите с висока резолюция дават по-ясна представа за отделни сгради и видимите поражения. Други спътници заснемат една и съща територия по-често, което помага да се определи по-точно кога е настъпила промяната. Най-добрият резултат идва от съчетаването на двата вида данни.
Оптичните сателитни снимки приличат на въздушни фотографии. По тях могат да се разпознаят сгради, пътища, изгорели площи и промени по терена. Радарните спътници работят с излъчени сигнали и отчитат отражението им от земната повърхност. Тази технология позволява наблюдение през нощта и при плътна облачност, но разчитането на данните изисква специализирани умения.
Амнести Интернешънъл също използва сателитни данни чрез своя екип Crisis Evidence Lab. Там експертите проверяват цифрови материали от конфликтни райони и ги съпоставят със снимки от орбита, свидетелства и данни за въоръжението. Така могат да открият следи от взривове, разрушени обекти и промени в разположението на позиции или съоръжения.
Преди една снимка да се използва като доказателство, трябва да се установят мястото и времето на заснемането. При геолокацията анализаторите сравняват формата на сгради, кръстовища, пътна мрежа и особености на релефа с карти, други снимки и кадри от мястото. Датата се проверява чрез метаданни, метеорологични условия, сенки и съпоставка с други налични записи.
Ако например има твърдение за удар по училище, проверяващите търсят сградата на картата, сравняват кадри отпреди и след събитието и преглеждат видеа от района. Свидетелите могат да дадат информация за случилото се в сградата и около нея – обстоятелства, които не се виждат от космоса.
