Колко струва парламентът?
За първите девет месеца от работата на 51-ото Народно събрание данните сочат, че данъкоплатците са заплатили 23 615 301 лв. за възнаграждения на народните представители. Това прави средно около 2,6 млн. лв. на месец или приблизително 93 000 лв. дневно – само за заплати.
Към тази сума се добавят още 2,8 млн. лв. за пътувания до избирателните райони – командировки, бензин и хотелски нощувки. Така общата сметка набъбва до над 26,4 млн. лв. само за 9 месеца.
Пътуванията – право или привилегия?
Справките разкриват интересни дисбаланси. Най-активен по пътувания е независимият депутат Мюмюн Мюмюн, получил над 20 000 лв. за седмични пътувания от София до Хасково. В парламентарната му активност обаче се виждат едва пет изказвания, два подписа под проекторешения и едно съвносителство на законопроект.
На второ място е 25-годишният Георги Кръстев от ГЕРБ с почти 17 000 лв. пътни разходи до Русе, следван от Джем Яменов от ДПС-Ново начало с почти същата сума. Яменов държи рекорд и за осребрени фактури за гориво – над 11 400 лв.
Тези числа повдигат въпроса за съотношението между реалната парламентарна дейност и разходите за поддръжка на депутатския мандат.
Заплатите – растящи заедно със статистиката
През второто тримесечие на годината заплатите на депутатите бяха увеличени с 11% – от 7137 на 7935 лв. месечно. Причината: автоматичната формула, която ги обвързва със средната работна заплата в страната.
Реално обаче, мнозина депутати взимат далеч над 8000 лв., тъй като към основното възнаграждение се добавят бонуси за участие в комисии, председателски постове и други дейности.
На този фон средната заплата за страната е около 2200 лв., което изостря усещането за пропаст между политическия елит и избирателите.
Ефективност срещу разходи
Цифрите сами по себе си не биха предизвикали възмущение, ако парламентът демонстрираше висока ефективност. Проблемът е, че доверието към институцията остава рекордно ниско – под 10% според социологическите проучвания.
Обществото вижда милиони за възнаграждения и пътувания, но трудно може да отчете реален законодателен принос, сериозни реформи или подобряване на качеството на живот.
Неприятният въпрос
Дискусията около разходите на депутатите опира до основния въпрос: колко струва демокрацията и какво получаваме срещу тези средства?
-
От една страна, високите възнаграждения трябва да гарантират независимост и да привличат компетентни кадри.
-
От друга, липсата на отчетност и ясни критерии за ефективност превръщат публичните пари в повод за обществено недоволство.
Какво следва?
Все по-често се чуват предложения за:
-
въвеждане на по-строга отчетност за разходите на депутатите;
-
обвързване на част от възнагражденията с конкретни показатели за активност и ефективност;
-
премахване или ограничаване на някои от „привилегиите“, които излизат извън реалните нужди на мандата
Заключение
Народното събрание е скъпоструваща институция – и така трябва да бъде, ако искаме качествена политика. Но когато разходите растат, а общественото доверие спада, балансът се губи. Въпросът не е колко струват депутатите, а каква стойност създават. А в момента отговорът е обезкуражаващо ясен: разходите са видими, резултатите – не.
