Часове след мащабната операция за смяна на режима във Венецуела, американският президент Доналд Тръмп се похвали с 'успеха' си. Той публикува снимка на венецуелския президент Николас Мадуро в белезници и се обърна към американската общественост с реч, в която възхвали армията за 'един от най-зашеметяващите, ефективни и мощни прояви на американска военна сила' в историята на САЩ.
Тръмп обяви, че Мадуро и съпругата му ще бъдат обвинени в Ню Йорк за 'наркотероризъм' и твърди - без да представи доказателства - че американските операции са намалили морския трафик на наркотици с 97 процента. Президентът стигна дотам, че заяви, че САЩ ще 'управляват страната', докато не бъде организиран неуточнен преходен период, като открито заплаши с 'втора и много по-голяма атака'.
Особено тревожно е, че Тръмп рамкира тези твърдения в по-широко заявление за американска 'доминация над Западното полукълбо', като се позова изрично на доктрината на Монро от 1823 година. Това представлява опасен завой към политиката на интервенционизъм, която е оставила дълбоки белези в латиноамериканската история.
Военната интервенция на САЩ във Венецуела представлява нещо далеч по-опасно от единичен акт на агресия. Това е най-новото проявление на вековен модел на американска намеса, който е оставил Латинска Америка белязана от насилие и нестабилност. Операцията за смяна на режима в Каракас е ясен знак, че администрацията на Тръмп възприема старата политика на интервенционизъм с подновена енергия.
Фактът, че тази атака е насочена срещу репресивното и корумпирано правителство на Мадуро, което е отговорно за огромните страдания на много венецуелци, не прави ситуацията по-малко катастрофална. Дългата история на Вашингтон по подкрепяне на брутални диктатури в региона отнема всякакъв претекст за морален авторитет.
Атаката на администрацията на Тръмп срещу Венецуела затвърждава катастрофален модел на нарушения на международното право. Ако САЩ могат едностранно да започват военни удари срещу суверенни нации по прищявка, тогава цялата рамка на международното право става безсмислена. Това казва на всяка нация, че силата и властта надделяват над законността и суверенитета.
За Латинска Америка конкретно последиците са ужасяващи. За да се разбере защо тази атака отеква толкова болезнено в региона, трябва да се хвърли бърз поглед към историята му. САЩ са организирали или подкрепили преврати и военни диктатури в целия регион с тревожна редовност - в Гватемала през 1954 година, в Чили през 1973 година с преврата срещу Салвадор Алиенде, в Гренада през 1983 година.
Новият въпрос сега е: ако САЩ извършиха смяна на режима във Венецуела толкова лесно, кой е следващият? Колумбийският президент Густаво Петро, който е в конфликт с администрацията на Тръмп, бързо реагира - и има право да се притеснява, тъй като през декември Тръмп заплаши с интервенция, казвайки 'той ще е следващият'.
Освен заплахата от американска интервенция, Латинска Америка сега се изправя и пред потенциалната регионална нестабилност, която смяната на режима в Каракас вероятно ще създаде. Политическата криза при Мадуро вече се бе разлила отвъд границите на Венецуела в съседните Колумбия и Бразилия, където венецуелците бягаха от бедността и репресиите.
