Германия е изправена пред дълбока промяна в религиозния си пейзаж. Броят на християните в страната намалява с темпове, които поставят под въпрос нуждата от съществуващата църковна инфраструктура. Все повече храмове остават без енориаши и се оказват излишни за първоначалното си предназначение.
Само през 2024 г. двете големи християнски общности – католическата и протестантската – са загубили над един милион членове. Причините са напускане на църквата и естествена демографска загуба. В резултат едва 46 процента от германците днес принадлежат към някоя от тези две деноминации. За сравнение, преди около три десетилетия този дял е бил близо 69 процента.
Спадът на вярващите има пряко отражение върху съдбата на храмовете. От началото на века до 2024 г. в Германия са затворени над 600 католически и протестантски църкви, а броят им продължава да расте. Вътре в църковните среди процесът по официалното извеждане на един храм от религиозна употреба се нарича 'профанация' – символичен и административен акт, с който осветената сграда престава да бъде Божи дом.
Какво се случва с тези пространства след това, зависи от местните условия и интерес. В редки случаи бившите католически или протестантски храмове се поемат от разрастващи се православни общности, особено в големи градове като Берлин. Това обаче е по-скоро изключение. Много по-често сградите се продават, а понякога дори се събарят, ако поддръжката им е икономически неоправдана.
Все по-широко разпространена е практиката църквите да бъдат преустроявани за напълно различни дейности. В град Юлих, между Кьолн и Аахен, в бивш храм днес се продава велосипедна екипировка. Собственикът на магазина Томас Йолерс приема предложението на църковната общност да се нанесе именно там – място, което познава добре от детството си и където е бил кръстен. Сега той прекарва повече време в сградата, макар и с напълно различна роля.
Подобни примери има из цялата страна. В северногерманския град Ветринген бивша манастирска църква е превърната във футболна зала, а край Клеве друг храм служи за боксова зала. Някъде другаде в някогашните църкви се помещават кръчми, библиотеки или книжарници. Цели манастирски комплекси, като такъв близо до Дюселдорф, са трансформирани в хотели.
Недостигът на жилища в големите германски градове дава още една посока за ново използване на религиозните сгради. Все по-често църкви се преустройват в жилищни кооперации, включително в Берлин, Росток, Трир, Кьолн и Вупертал. В Есен Александра Шрьодер живее със семейството си в апартамент, разположен над някогашния олтар. За нея това не носи религиозен конфликт, а е практично решение заради пространството и близките училища.
В същата сграда работи и физиотерапевтичен кабинет. Ръководителката му Джесика Гюнтер описва атмосферата като 'хубава и спокойна'. Макар да знае историята на мястото, тя не ѝ придава драматично значение. Един от пациентите ѝ обаче вижда символика в новата функция на сградата – помощта за хората също е форма на служене.
Темата за бъдещето на църковните сгради засяга и градското развитие. В берлинския квартал Вединг голям протестантски храм от началото на XX век е затворен и в лошо техническо състояние. Специалистът по история на изкуството Клаус-Мартин Бресгот и негови студенти изследват не само архитектурата, но и нуждите на местната общност. Резултатите показват липса на пространства за срещи, спорт и култура.
Според Бресгот подобни църкви не бива да бъдат изоставяни с лека ръка. Макар вече да не изпълняват религиозна функция, те могат отново да станат центрове на обществен живот. В условията на променящо се общество, именно адаптацията може да даде нов смисъл на тези внушителни, но често празни сгради.
