На 6 януари се навършват 178 години от рождението на Христо Ботев – поет, публицист и революционер, превърнал се в символ на борбата за свобода и духовна независимост. Роден в Калофер, той живее едва 28 години, но за това кратко време успява да се утвърди като една от най-значимите фигури в българското Възраждане.
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил, което съответства на 6 януари 1848 г. по нов стил. Произхожда от будно и образовано семейство – негов баща е даскал Ботьо Петков, уважаван учител и книжовник, а майка му е Иванка Ботева. Именно семейната среда оказва силно влияние върху формирането на неговия характер, светоглед и отношение към образованието и свободата.
Първите си учебни години Ботев прекарва в Карлово, където по това време преподава баща му. По-късно се завръща в родния Калофер и продължава обучението си под негово ръководство. През 1863 г. завършва калоферското училище, а още същата година заминава за Русия с намерението да продължи образованието си. В Одеса се записва като частен ученик във Втората одеска гимназия, но две години по-късно е изключен.
След престоя си в Одеса Ботев за кратко работи като учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, където открито започва да проповядва бунт срещу местните чорбаджии и османската власт. Тази дейност бързо го поставя под наблюдение и го принуждава окончателно да напусне родния си град.
Същата година във вестник 'Гайда', редактиран от Петко Р. Славейков, е публикувано първото му стихотворение – 'Майце си'. Това бележи началото на неговото кратко, но изключително силно поетично творчество, което съчетава личната изповед с революционния патос и социалната критика.
От октомври 1867 г. Христо Ботев живее в Румъния. В Браила работи като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник 'Дунавска зора'. През следващите години често сменя местожителството си и поддържа активни контакти с българските революционни среди. За известно време живее и работи заедно с Васил Левски, с когото го свързват общи идеи и цели.
През 1872 г. Ботев е арестуван заради конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор. След намесата на Левски и Любен Каравелов е освободен и започва работа като печатар, а по-късно и като сътрудник и съредактор на революционния печатен орган. Под негово ръководство започва да излиза вестник 'Знаме', който се превръща в глас на революционната партия.
През 1875 г., заедно със Стефан Стамболов, Христо Ботев издава стихосбирката 'Песни и стихотворения'. Година по-късно избухването на Априлското въстание го подтиква към решителни действия. Той организира чета и застава начело ѝ като войвода. От Гюргево четниците се качват на кораба 'Радецки', а на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г., по време на тежко сражение, Христо Ботев е смъртоносно ранен и загива. Неговата гибел го превръща в легенда още приживе, а образът му остава неразривно свързан с идеалите за свобода, саможертва и национално достойнство.
По повод 178-ата годишнина от рождението му в 13.00 часа пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина в София се провежда тържествено честване. В програмата участват мъжкият вокален квартет 'Светоглас', Гвардейският представителен духов оркестър и актрисата Василка Сугарева. Събитието е организирано от Столичната община.
