Първите дни на януари отдавна се свързват с представата за пречистваща сила на водата. В народните вярвания тя носи здраве, дълголетие и ново начало, а реките и изворите се приемат като лековити. Тези представи са запазени и днес, макар често да се съчетават със съвременни практики за грижа за тялото.
През зимата интересът към сауната и парната баня традиционно се засилва. Двата метода предлагат различен тип топлина и въздействие върху организма, но общата цел е затопляне, отпускане и по-добра адаптация към студа.
Класическата сауна работи със суха топлина и температура между 70 и 100 градуса. Тя загрява тялото бързо и дълбоко, отпуска мускулите и често се използва за каляване, когато е последвана от кратко охлаждане с хладък душ. Недостатък е рискът от изсушаване на кожата и дихателните пътища, както и по-трудната поносимост при хора, чувствителни към високи температури.
Парната баня предлага по-ниска температура, обикновено около 40–50 градуса, но с много висока влажност. Тя се възприема като по-лека за дишане и често се предпочита при сухо гърло, запушен нос или чувствителни синуси. Високата влажност обаче може да създаде усещане за задушаване при някои хора.
И двата варианта са подходящи през зимата, ако се използват с мярка. Препоръчват се кратки престои от 5 до 10 минути, до два цикъла, с добра хидратация преди и след това. Рязкото излизане на силен студ не е желателно, както и комбинирането с алкохол.
При грип, вирусни инфекции и висока температура сауната не се препоръчва. Парната баня и инхалациите могат да облекчат дишането при лека настинка, но не заместват лечението и изискват внимание и консултация с лекар при по-сериозни симптоми.
