Заболяването се проявява в две основни форми – централна и обструктивна сънна апнея. Централната форма е по-рядка и се дължи на липса на сигнал за дишане от мозъка. Тя често съпътства хронични неврологични, сърдечносъдови и бъбречни заболявания, както и случаи на злоупотреба с опиати или престой на голяма надморска височина.
Много по-разпространен е синдромът на обструктивна сънна апнея. Той засяга около една четвърт от мъжете и близо една десета от жените. Причината е повтарящо се запушване на горните дихателни пътища по време на сън заради намален мускулен тонус в областта на гърлото. Рисковите фактори включват затлъстяване, мъжки пол, напреднала възраст, прием на алкохол вечер, тютюнопушене и анатомични особености като голям език или малка челюст.
Симптомите се разделят на нощни и дневни. През нощта се наблюдават силно хъркане, внезапни събуждания със задух, киселини, често уриниране, сухота в устата и сутрешно главоболие. В много случаи именно партньорът забелязва проблемите. През деня болните страдат от силна сънливост, раздразнителност, проблеми с паметта и концентрацията.
Сънната апнея повишава риска от артериална хипертония, нарушения на сърдечния ритъм, инсулт и инфаркт. Дневната сънливост увеличава опасността от пътнотранспортни произшествия и намалява работоспособността. Диагнозата се поставя чрез нощно изследване на съня, което проследява дишането, кислородното насищане, пулса, мозъчната и сърдечната активност.
Основният метод на лечение е апарат за постоянно положително налягане, който поддържа дихателните пътища отворени по време на сън. Като алтернатива се прилагат позиционна терапия, специални устройства за долната челюст и хирургични намеси. В България изследванията и лечението на сънната апнея все още не се покриват от здравната каса.
