Назначаването на Николай Младенов за директор на бъдещия Съвет за мир в Газа бе определено като сериозен успех за България и знак за доверие към личния му опит като посредник. Темата влезе във фокуса на разговор в предаването 'Твоят ден', където бе поставен и въпросът за развитието на войната в Иран и отражението ѝ върху целия регион.
Съветът за мир е част от плана за прекратяване на огъня в Ивицата Газа, представен от американския президент Доналд Тръмп. До момента официално потвърждение за ролята на Младенов дойде от Израел и премиера Бенямин Нетаняху. Задачата пред новата структура е да отключи първите реални стъпки след блокажа, настъпил след размяната на заложници и затворници.
Нина Стоянова подчерта, че Младенов е рядко изключение в регион, където посредниците често се сблъскват с отказ от едната или другата страна. Тя напомни, че и Израел, и палестинската страна публично са оценявали работата му, което създава предпоставки за бавен, но възможен рестарт на процеса.
Милен Керемедчиев изрази скептицизъм към изпълнението на целия мирен план. От заложените 20 точки реализация има само по първата, а ключовият въпрос с разоръжаването на 'Хамас' остава напълно блокиран. Въпреки това натискът върху организацията се засилва, тъй като средата в региона вече не работи в нейна полза.
Развитието на кризата в Иран играе решаваща роля. Страната е под натиска на масови протести, икономическа криза, висока инфлация и тежки санкции. Това ограничава възможностите на Техеран да финансира и снабдява свои съюзници в региона. Керемедчиев посочи, че 'Хамас' дълго време е разчитала почти изцяло на ирански средства и оръжие, а случващото се в Иран може рязко да прекъсне тези потоци.
Протестите в Иран вече надхвърлят икономическите искания и придобиват отчетлив политически характер. Недоволството обхваща десетки градове, а сривът в икономиката кара все повече иранци да поставят под въпрос милиардите, насочвани към въоръжени групировки в чужбина вместо към вътрешното развитие на страната.
Допълнителен фактор е и нестабилността във Венецуела, където 'Хизбула' изгради финансови и логистични мрежи. Разклащането на режима там отслабва тези канали и допълнително редуцира влиянието на Иран в Близкия изток.
На този фон прогнозата остава предпазлива – войната в Иран едва ли ще приключи преди края на 2027 г., а процесите ще се разтеглят във времето, макар да се вижда движение към промяна.
