Според енергийния експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров е рано да се очаква трайно поевтиняване на горивата. По думите му в момента спад се наблюдава основно при финансовите деривати, докато на физическите пазари има недостиг на суров петрол и петролни продукти.
Той посочи, че държавите, които разчитат в голяма степен на внос на изкопаеми горива, са по-уязвими при подобни сътресения. При рязка промяна на обстановката цените на енергията реагират чувствително, което се отразява и на индустрията.
Финансистът Левон Хампарцумян отбеляза, че пазарите вече калкулират несигурността. Дори при бързо политическо решение ще е необходимо време, за да се възстановят доставките и производството. По думите му спряна рафинерия може да се върне към пълен капацитет едва след месеци.
Финансовият журналист Стефан Антонов подчерта, че инфлацията в България е била висока още преди началото на конфликта. Данните за приходите от ДДС показват ръст от 13% през януари и 22% през февруари спрямо същите месеци на предходната година. Според него военните действия допълнително ускоряват поскъпването. В потребителската кошница вече се отчита сериозно увеличение при плодовете и зеленчуците.
Енергийният експерт Цветомир Николов коментира, че обявеното примирие между САЩ и Иран е положителен знак, но няма да доведе до незабавен спад на цените. Забавените доставки и натрупаните проблеми ще задържат стойността на петрола.
От бранша също отчитат напрежение. Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на българските търговци, износители и превозвачи на горива посочи, че преди конфликта дизелът се е търгувал около 1,25 евро за литър, а бензинът – около 1,20 евро. В момента цените са по-високи, а маржовете на търговците са силно ограничени. По думите му при успокояване на пазара е възможно в рамките на месец-два петролът да се върне към нива около 80 долара за барел.
