Велика събота се смята за най-благословения седми ден в църковния календар. Според християнската вяра тялото на Христос лежи в гроба, а Неговият дух слиза в ада, за да разкъса оковите му и да отвори пътя към спасението.
Богослуженията започват рано сутринта и продължават през целия ден. Вечерните песнопения постепенно преминават във възкресни и завършват с тържественото 'Христос воскресе!', което поставя началото на Великден.
По традиция това е последният ден, в който се боядисват яйца и се приготвят обредните великденски хлябове. Много семейства посещават гробищата, за да почетат паметта на своите близки. На гробовете се прелива, прекадява и се раздават боядисани яйца и хляб за помен.
Църковното предание разказва, че след разпятието Йосиф Ариматейски и Никодим свалили тялото на Христос от кръста, обвили го в плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб близо до Голгота. По искане на първосвещениците и фарисеите гробът бил запечатан, а пред него била поставена стража.
