Само на четири километра от село Голямо Буково се намира манастирът 'Св. Живоприемен източник'. Обителта е единствената действаща в Странджа и продължава да събира вярващи от цялата страна.
От някогашния женски манастир са останали основно руини, но мястото съхранява дълбока духовна история. Според исторически сведения тук се е развивало исихасткото движение, свързано със св. Патриарх Евтимий Търновски. Археолози смятат, че под сегашната църква се намират основите на храм от XII–XIV век. Съществува и хипотеза, че на това място е бил разположен легендарният Парорийски манастир.
Игумен на обителта е отец Александър. Преди да приеме монашеството, той е работил като моряк и е прекарал години в открито море. По думите му решението да стане свещеник дошло постепенно. 'Проумях със сърцето си и реших да стана свещеник. Отидох при духовника си, а той ми каза: 'Още е рано, когато му дойде времето'. И времето дойде', разказва отец Александър.
В центъра на духовния живот в манастира е изворът, който според вярващите има изцелителна сила. Легендата разказва за местен жител на име Коста Стоянов, на когото Богородица се явила насън и посочила мястото на водата. След като открил извора и се измил, той оздравял от тежко заболяване.
През 1873 година с помощта на жители от околните села е построена църквата. Изворът се намира в олтара и по разкази на местните хора никога не пресъхва, дори при продължителна суша. 'Това не е обикновена вода, но трябва да има вяра и молитва пред иконата на Света Богородица', казва игуменът.
И днес десетки хора посещават манастира с надежда за здраве и духовна подкрепа.
