Вотът на доверие беше поискан от самия Зарков още в изборната нощ, когато той заяви, че поема политическата отговорност за резултата. На проведеното заседание членовете на Националния съвет обсъдиха причините за изборния неуспех и бъдещето на партията.
'БСП–Обединена левица' получи 3,017% от гласовете или 97 753 гласа, което не ѝ позволи да влезе в 52-рото Народно събрание. Това е първият случай от създаването на партията през 1919 г., в който тя остава без парламентарно представителство, извън периода, когато е била забранена.
По време на дискусията част от членовете на съвета изразиха мнение, че отговорността за слабия резултат не може да се носи само от настоящото ръководство. Беше посочено и участието на БСП в предходното управление като един от факторите за отлива на избиратели.
Борислав Гуцанов заяви, че на този етап не очаква оставка на председателя и подчерта необходимостта от решаване на по-сериозни организационни въпроси. Габриел Вълков и Дора Янкова също призоваха за обединение и задълбочен анализ на причините за изборния резултат.
Освен гласуването на доверие, Националният съвет възложи на Изпълнителното бюро да изготви конкретни предложения за политическа и организационна реформа. Ще бъде създадена работна група с участие на представители на централните и местните структури, академичната общност и граждански организации.
Общинските съвети на партията трябва да проведат свои заседания, на които да направят анализ на кампанията и да актуализират данните за състава на местните организации. Обобщената информация ще бъде представена пред Националния съвет на следващо заседание.
