Еньовден се свързва с лятното слънцестоене и се приема за повратна точка в годишния природен цикъл. Според народните представи на този ден слънцето изгрява „трептящо“, а който го види в ранни зори, ще бъде здрав през цялата година.
Православната църква отбелязва на 24 юни рождението на св. Йоан Кръстител. В народната традиция името Еньо се приема като форма на Йоан. Така през вековете църковният празник се преплита със старите обреди, посветени на слънцето и водата.
Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките придобиват най-голяма лечебна сила. Те се берат рано сутрин, преди изгрев, докато по тях има роса. Според поверието съществуват 77 болести и за всяка има билка. За „половината“ болест се откъсва наслуки растение със затворени очи.
От набраните треви се сплита Еньовски венец, през който хората се провират за здраве. В някои райони първото цвете в него е еньовчето. Обичаят се пази и днес в различни краища на страната.
В миналото момите изпълнявали ритуала с „мълчана вода“. Те наливали вода от извор в пълно мълчание и я използвали за гадаене. В Тракия се среща и обредът „Еньова буля“, при който малко момиче, облечено като булка, обикаля селото с песни за плодородие.
Еньовден има свои аналози и в други европейски държави. В славянските страни празникът е познат като Иван Купала и включва прескачане на огньове и пускане на венци по реки. В Скандинавия се отбелязва с тържества на открито, а в Испания нощта срещу 24 юни минава с огньове по плажовете.
