Разговорът беше провокиран от интереса към модерните интерпретации на Омировата поема и от въпроса дали те съхраняват духа на оригинала.
Благой Иванов припомни, че близо три хилядолетия ни делят от създаването на „Одисея“. По думите му творбата дълго е съществувала в устна форма, а авторството ѝ не може да бъде установено с категоричност. Той определи произведението като част от културната памет на древния свят и подчерта, че именно затова всяка негова адаптация неизбежно поражда полемика.
Иванов изрази критична позиция към филма на Нолан. Според него проблем възниква, когато зрителите се срещат за първи път с историята чрез новата версия и не откриват в нея смисъла и посланията на оригинала. Той определи продукцията като идейно и художествено спорна. „За мен филмът беше разгърнат мащабно и бюджетно, но беше изключително скучен за гледане. Той е емоционално стерилен и дори визуално не успя да ме впечатли“, заяви Иванов.
Димитър Дринов защити тезата, че класическите сюжети позволяват различни интерпретации и могат да говорят на съвременната публика. По думите му една история може да придобие ново значение, когато бъде представена от различна гледна точка. „Независимо колко пъти бъде преразказана, историята няма да бъде променена“, каза той.
Дринов уточни, че не определя филма като шедьовър, но смята, че продукцията успява да въздейства. Според него част от посланията са поднесени твърде директно, а емоционалната дистанция създава трудности, но основните теми на „Одисея“ присъстват и звучат актуално. „Филмът има какво да каже за нашето съвремие“, допълни критикът.
