Общината иска ПУП и сервитути за нова въжена линия, въпреки че няма нов план за управление на парка, окончателна цена и изяснен начин за преминаване през засегнатите имоти, пише Еко Новини.
Столична община предприема нов опит за изграждането на въжена линия между квартал Княжево и местността Копитото.
На 16 юли 2026 г. заместник-кметът по направление „Градско планиране и развитие“ арх. Любомир Георгиев е внесъл доклад за разрешаване изработването на специализиран подробен устройствен план, план за застрояване и парцеларен план за учредяване на сервитути за нова въжена линия „Княжево–Копитото“. Докладът е включен за разглеждане от комисиите и Столичния общински съвет.
Това обаче не означава, че Общината вече строи лифт. На този етап се иска единствено разрешение да започне изработването на устройствените планове. Няма одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, избран изпълнител или окончателно осигурено финансиране.
Три варианта за трасе и нова станция до трамвай №5
Намерението стъпва върху предпроектно проучване, изготвено от специализирана френска консултантска компания като част от инициативата „Визия за Витоша“.
Разгледани са три варианта:
- директна въжена линия без междинна станция;
- линия с чупка при старата първа станция и използване на цялото старо трасе;
- линия до нова междинна станция, след която старото трасе да бъде използвано до Копитото.
Предвижда се началната станция да бъде изместена до последната спирка на трамвай №5 в Княжево. Пътуването до Копитото би отнемало около 11 минути, а разглежданият капацитет е 600 души на час. Общината посочва и примери от други държави, при които билетите за подобни съоръжения струват между 8 и 18 евро, но не е обявено каква би била цената в София.
Старият Княжевски лифт е изграден през 1962 г. и не работи от 1992 г. Анализът на наетите от Общината експерти показва, че машините, съоръженията и стълбовете са неизползваеми и не могат да бъдат възстановени за експлоатация.
Първата и най-голяма пречка е действащият план за управление
Въпреки предприетата устройствена процедура основният нормативен проблем не е решен.
На официалната страница на Министерството на околната среда и водите като действащ за Природен парк „Витоша“ продължава да бъде посочен Планът за управление, приет през 2005 г.
В него изрично е записано, че не се предвижда изграждането на нови ски писти и лифтови съоръжения, както и че не се допуска изграждането на нови въжени линии за достъп до туристическите центрове.
Същевременно евентуалната реконструкция на лифтовете е ограничена в границите на съществуващите трасета. Предвидена е и забрана за дейности, които водят до нарушаване и увреждане на тревното покритие.
Точно тук възниква основният въпрос: как съоръжението се представя като нова въжена линия, докато действащият план забранява изграждането на нови въжени линии?
Изработването на ПУП не отменя режимите в Плана за управление на природния парк. Устройственият план може да определи трасе, станции, инфраструктура и сервитути, но не може самостоятелно да премахне действаща забрана за строителство в защитената територия.
Проектът за нов план беше прекратен след повече от десетилетие
Актуализацията на Плана за управление на Витоша започва през 2013 г., а проектът е предаден на МОСВ през 2015 г. След повече от десет години процедури документът така и не е приет.
На 28 април 2026 г. тогавашният служебен министър на околната среда и водите Юлиян Попов прекратява цялата процедура. Като причини МОСВ посочва остарели данни, необходимост от съществени допълнения и несъответствия с приложимата нормативна уредба.
Министерството обяви, че ще започне действия за разработването на съвременен план, но в съобщението не е посочен срок, в който той трябва да бъде подготвен и приет.
Следователно Столична община започва устройствената процедура за новия лифт в момент, в който няма дори започнала и обезпечена с конкретен график процедура за нов План за управление на Витоша.
Изработването, екологичната оценка, общественото обсъждане, съгласуването и окончателното приемане на подобен документ могат да отнемат години. През това време Общината може да харчи средства за планове и проучвания за съоръжение, което не може да получи разрешение за строеж при действащите режими.
Могат ли да се използват старите места на стълбовете?
Предпочитаният от консултантите вариант предвижда използването на съществуващите „стъпки“ на стария лифт. Според Общината по този начин би се запазил статутът на съоръжението и биха се избегнали процедурите за изцяло ново трасе и нови носещи елементи.
Но старите стълбове и съоръжения вече са определени като неизползваеми. През юни 2026 г. Столична община възложи и спешно конструктивно обследване на стария лифт, което трябва да установи състоянието на бетоновите фундаменти, стълбовете и тяхната носеща способност, тъй като съоръжението е оценено като потенциално опасно.
Проблемът не е само дали старите стълбове могат да бъдат запазени. Въпросът е дали нова съвременна въжена линия може да бъде изградена върху старите фундаменти или поне върху същите места, без това да бъде третирано като ново строителство.
Представители на големи производители на лифтове вече са заявявали, че използването на десетилетни основи за ново съоръжение е неприемливо от гледна точка на безопасността. Новата технология изисква ново оразмеряване на фундаментите съобразно натоварванията, вятъра и съвременните технически стандарти.
„Да се строи на старите основи ли? Ние няма да направим това! Разбира се, че съм шокиран от тази идея, да се изгради нова въжена линия върху 50-годишни основи!” коментира през 2020г. Гернот Фишер – мениджър в “Допелмайер въжени лифтове”.
“Ако искате да построим ново съоръжение на старите основи, това е невъзможно. Старите основи са неподходящо оразмерени. Невъзможно е да се строи на стари основи по нова технология, съгласно настоящите изисквания за безопасност. Това е невъзможно! При всички случаи, дори и ако използвате старите места на основите, вие трябва първо да премахнете старите основи и да изградите нови, съгласно новите разпоредби, подходящи за новата въжена линия. И ако строите съоръжението на стари основи, разбира се, това със сигурност носи риск за хората, що се отнася до вятъра” добави Фишер.
Ако старите основи трябва да бъдат премахнати и на тяхно място да бъдат изградени нови, отново възниква въпросът дали това е реконструкция в границите на съществуващото трасе, или ново строителство, забранено от действащия план.
Този въпрос не е отговорен в публично представената информация.
Сервитутите и частните имоти не са второстепенен проблем
Докладът на заместник-кмета неслучайно предвижда изработването и на парцеларен план за учредяване на сервитути за наземната и подземната инфраструктура.
Това показва, че преминаването през имоти с различна собственост е част от основните проблеми на проекта, а не подробност, която може да бъде решена след започването на строителството. Към доклада са приложени отделни документи за засегнатите имоти и за собствеността им.
Сервитутът позволява на съоръжението да преминава през чужд имот, без Общината задължително да придобива целия терен. Това обаче не премахва необходимостта от процедури, оценки, обезщетения и възможни съдебни обжалвания.
Особено чувствителни ще бъдат местата на началната и междинната станция, както и участъците, в които кабините биха преминавали в близост до жилищни имоти.
Преди да се говори за реално строителство, Общината трябва да представи точна карта на собствеността, необходимата ширина на сервитутната зона, броя на засегнатите имоти и прогнозната стойност на всички обезщетения.
Колко ще струва всичко това?
Към момента няма публично обявена окончателна цена за изграждането на новия лифт.
Не е ясно колко ще струват:
- проектирането и строителството на самата въжена линия;
- новите станции и прилежащата инфраструктура;
- премахването или обезопасяването на старото съоръжение;
- учредяването на сервитути и обезщетенията;
- електроснабдяването и транспортният достъп;
- ежегодната експлоатация и поддръжка;
- процедурите по екологична оценка и съвместимост.
Не е известно и дали съоръжението би могло да се издържа от билети, или ще трябва ежегодно да бъде субсидирано от бюджета на Столична община.
Посочването на цените на билетите на чужди лифтове между 8 и 18 евро не представлява финансов модел. Необходими са прогноза за броя на пътниците, сезонността, приходите, разходите за персонал и поддръжка и срока за възвръщане на инвестицията.
ПУП има, но реалистичен път до строителството все още няма
Възстановяването на лифтовия достъп до Витоша би могло да намали автомобилния трафик, замърсяването и натоварването на пътищата към планината. Това е цел, която заслужава обществена и институционална подкрепа.
Но добрата цел не отменя необходимостта от реалистичен план.
Към момента Столична община има предпроектно проучване и предложение да започне изработването на ПУП. Няма нов План за управление на Витоша, няма окончателен инвестиционен проект, няма разрешение за строеж, няма яснота за имотите и сервитутите и няма публично представен бюджет.
Затова намерението за нов общински лифт Княжево–Копитото все още е по-скоро политическа и устройствена заявка, отколкото проект, който може да бъде реализиран в обозримо бъдеще.
Преди да се харчат значителни средства от бюджета на София, кметът Васил Терзиев и екипът му трябва да отговорят на няколко основни въпроса: Как ще бъде преодоляна забраната в действащия план? Колко ще струва целият проект заедно с имотите и инфраструктурата? Кой ще експлоатира лифта? Ще се издържа ли той от билети? И в какъв реалистичен срок може да бъде въведен в експлоатация?
Без отговори на тези въпроси София рискува да получи още планове, доклади и визуализации, но не и работещ лифт до Витоша.
Доклад за разрешаване изработването на ПУП за новата въжена линия „Княжево–Копитото“:
https://nag.sofia.bg/RegisterChiefArchitectReports/Info?url=OzlSS_iH2x4=
