Инициативният комитет от магистър-фармацевти призова за открит дебат за планираните промени в управлението на лекарствената политика. Организацията поставя въпроси за достъпа до лечение, лекарствените дефицити и устойчивостта на аптечната мрежа, съобщава MedReport.bg.
Инициативният комитет от магистър-фармацевти настоява важните решения за лекарствената политика да не се свеждат до административно преструктуриране. В позиция комитетът коментира обсъжданите промени около Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, възможното прехвърляне на негови функции към нова обединена структура, бюджета на НЗОК и бъдещите рамкови договорености.
От организацията посочват, че тези теми са свързани с един основен въпрос – как държавата ще управлява публичните средства за лекарства и какъв ще бъде ефектът за пациентите. Според комитета в публичния разговор преобладават обсъжданията за институции и административни модели, а остават на заден план достъпът до терапия, недостигът на лекарства и ролята на магистър-фармацевтите.
Комитетът припомня и поставените през лятото искания фармацевтичната грижа да получи признание като здравна дейност, трудът на магистър-фармацевтите да се заплаща достойно, а семейните аптеки да получат условия за финансова устойчивост. Оттам подчертават, че стабилната аптечна мрежа е необходима за трайния достъп на пациентите до лекарства.
В позицията се откроява разпределението на средствата за реимбурсирани медикаменти през НЗОК. Семейните аптеки са 51,7% от всички аптеки в страната и над 52% от аптеките с договор с Касата, но получават 27,3% от средствата за реимбурсирани лекарствени продукти, посочват от комитета.
Аптечните вериги представляват под половината от договорните партньори на НЗОК, но усвояват близо три пъти повече публичен ресурс. Инициативният комитет определя това като съществен дисбаланс, който засяга особено аптеките в малките населени места. В много общини семейната аптека остава последната здравна структура, до която хората имат пряк достъп.
Организацията заявява, че не е видяла публично представена оценка как предстоящите промени ще подобрят достъпа до лечение и ще ограничат дефицитите на лекарства. Остава неясно и как ще се използва експертизата на магистър-фармацевтите в новия модел на управление, допълват от комитета.
„Не защитаваме конкретна институция, определен административен модел или статукво“, посочват магистър-фармацевтите. Те настояват решенията за бюджета на НЗОК, рамковите договорености, бъдещето на съвета по цени и реимбурсиране и евентуалната нова структура да бъдат част от общ национален разговор.
Комитетът призовава в дебата да се включат пациентски организации, съсловни структури, научната общност, Министерството на здравеопазването, НЗОК и представители на семейните аптеки. Според позицията България се нуждае от ясна визия за лекарствената политика до 2030 г., която да свърже финансирането на лекарствата, фармацевтичната грижа и устойчивостта на аптечната мрежа.
Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти определя и поддържа цените на лекарствата, които се заплащат с публични средства, както и условията за тяхното реимбурсиране. НЗОК заплаща изцяло или частично лекарства за заболявания, включени в нейния обхват, чрез договори с аптеки.
