Военните удари и острите предупреждения между Вашингтон и Техеран продължават, а САЩ увеличават икономическия натиск срещу Иран. Американската администрация обяви мащабна блокада срещу страната и срещу държави, които запазват търговските си отношения с нея.
Вашингтон очаква тази политика да върне Иран на масата за преговори и да спре действията му срещу корабоплаването в Ормузкия проток. Протокът остава ключов маршрут за световните доставки на петрол, макар американските сили да поддържат ограничено преминаване на кораби.
Според Джейсън Кембъл от Института за Близкия изток във Вашингтон САЩ все още не са обявили ясно крайната си стратегическа цел. Той посочва, че очакването за бърз резултат чрез военна сила не се е оправдало. Затова администрацията съчетава удари срещу ирански военни способности с икономически санкции.
Кембъл допуска, че Вашингтон може да запази този подход за по-дълъг период. Според него целта е санкциите да поставят Техеран в по-неизгодна позиция при евентуални преговори. Той обаче отбелязва, че Иран вероятно ще поиска условия, които американската администрация трудно би приела.
Анисе Басири Табризи от лондонския институт Chatham House смята, че последните удари не са променили съществено позицията на Техеран. По думите ѝ Иран се подготвя за нов икономически натиск и за продължаващи атаки с ограничен обхват.
Табризи очаква Техеран да отговаря премерено, за да избегне разрастване на войната. Иранската икономика вече търпи тежки последици от конфликта и от натрупани вътрешни проблеми, но според нея засега няма знак, че това ще принуди властите да променят курса си.
Тя вижда възможност за дипломатически изход, ако Вашингтон се върне към договореностите от юнския меморандум или предложи конкретна отстъпка. За иранското ръководство е важно всяка сделка да не изглежда като отстъпление под американски натиск.
Бившият британски посланик в Иран Никълъс Хоптън определя преговорите като най-ясния път към прекратяване на конфликта. Според него ново засилване на военните действия няма да доведе до капитулация на Техеран.
Хоптън поставя под съмнение и ефекта от едностранните американски санкции. Той посочва, че Китай, Русия и други страни с търговски връзки с Иран едва ли ще подкрепят тази политика. Същевременно Иран запазва възможността да затруднява корабоплаването през Ормузкия проток.
Според Хоптън връщането към рамката от юнския меморандум може да даде изход и на двете страни. Подобно споразумение би трябвало да включва гаранции по иранската ядрена програма и постепенно премахване на санкциите срещу Техеран. Този вариант обаче изисква време и политическа воля от САЩ, Иран и техните партньори.
