Проверката на ДАНС в над 100 аптеки и лекарствени складове може да разкрие схема с фиктивни диагнози и неправомерно отчетени скъпоструващи медикаменти. Засега публичната информация не позволява да се посочат конкретни участници или механизъм, съобщава MedReport.bg.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз маг.-фарм. Димитър Маринов допуска, че при разследваната схема с лекарства може да участват хора с фиктивно поставени диагнози. Поводът е проверката на ДАНС дали скъпи лекарства за хронични и онкологични заболявания са били отчитани като отпуснати на пациенти и платени от НЗОК, но са оставали за повторна продажба или износ.
„Със сигурност ние още не знаем точно каква е потенциалната схема“, заяви Маринов пред bTV. Той подчерта, че аптеките са договорни партньори на НЗОК и не могат да бъдат изключени от евентуална злоупотреба, щом касата е извършила плащане.
Маринов обаче настоя, че не бива да се поставят под общ знаменател всички аптеки и фармацевти. По думите му пациент, който действително се нуждае от скъп медикамент, обичайно би поискал да го получи, за да проведе лечението си.
Адвокат д-р Мария Петрова, специалист по медицинско право, очерта две възможни хипотези. При първата реално болни пациенти не получават предписаната терапия, което би означавало, че здравето им е било поставено в риск. При втората на хора, които нямат нужда от такова лечение, може да са поставени тежки диагнози и да са изписвани скъпи лекарства.
Тя допусна, че фиктивна диагноза би могла да носи и други облаги, включително право на по-висок процент неработоспособност. В подобна схема могат да се генерират множество рецепти, които след това да бъдат манипулирани по веригата, посочи Петрова.
Според Маринов фармацевтът не може да „разболее“ човек на документи. Ако разследването установи фиктивни пациенти, в процеса вероятно са участвали и други медицински специалисти, които са създали документи с невярно съдържание за здравословното състояние на хората.
Петрова отбеляза, че електронната система предвижда контрол, но той не е еднакъв за всички участници по веригата. Тя постави въпроса дали контролът не трябва да обхваща в еднаква степен аптеките, доставчиците и субектите, които имат право да изнасят лекарствени продукти.
И Маринов, и Петрова подчертаха, че фактите, огласени до момента, са недостатъчни за категорични заключения. Те напомниха, че конкретни виновни не могат да бъдат посочвани, докато проверката не изясни обстоятелствата и не се установят доказателства.
ДАНС проверява над 100 аптеки и лекарствени складове за съмнения, че скъпоструващи медикаменти за хронични и онкологични заболявания са били отчитани като отпуснати на пациенти и заплащани от НЗОК, без пациентите непременно да са ги получили. Публично не са огласени конкретни данни за участници, размер на щетата или установен механизъм.
