Учени от Станфордския университет трансплантираха лабораторно отгледана човешка мозъчна тъкан в генетично модифицирани мишки. Моделът може да помогне за проучвания на нарушения в развитието и заболявания на мозъка, съобщава MedReport.bg.
Екипът е създал миниатюрни триизмерни модели на човешка мозъчна кора, известни като органоиди. След това учените са ги присадили в мозъка на мишки, при които генетична промяна е възпрепятствала развитието на собствената мозъчна кора и на хипокампуса.
Тази промяна е осигурила място, в което човешката тъкан да нараства. Присадените клетки са образували функционални невронни мрежи и са се включили в нервната система на животните.
За създаването на тъканта изследователите първо превръщат кожни или кръвни клетки в стволови клетки. От тях могат да получат различни видове мозъчни клетки, включително клетки, които трудно се наблюдават в обичайните лабораторни модели.
Сред тях са невроните на фон Економо. Те се срещат рядко и проявяват особена уязвимост при някои форми на деменция, което прави новия модел полезен за изследване на тези заболявания.
Учените наричат животните „ксенокортикални“ мишки. Те уточняват, че определението „хуманизирани мишки“ не е точно, тъй като животните запазват собствената си нервна система, към която се добавя човешка кортикална тъкан.
Екипът вече е използвал модела, за да проследи как кислородният дефицит уврежда развиващата се човешка мозъчна тъкан. При недостиг на кислород човешките клетки са показали тежки увреждания, а при животните са се появили двигателни проблеми.
Обичайните лабораторни мишки не са проявили същите ефекти. Това различие показва, че моделът може да даде по-пряка информация за реакцията на човешката нервна тъкан при увреждане.
Авторите посочват, че новият подход може да ускори изследванията върху аутизма, епилепсията, церебралната парализа и шизофренията. Експериментите са проведени при спазване на етични правила и мерки за ограничаване на страданието на животните. Резултатите са публикувани в списание „Нейчър“.
Изследването предлага начин човешка мозъчна тъкан да се наблюдава в жива нервна система. Това може да преодолее част от техническите и етичните ограничения при проучването на развитието и уврежданията на човешкия мозък.
