Пламен Димитров заяви, че очакванията на работещите към бюджета не се изчерпват с размера на минималната работна заплата. Според него хората искат в разчетите за следващата година да видят увеличение на възнагражденията, което да покрива ръста на цените.
По време на извънредно заседание Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди данъчните промени и минималната работна заплата за 2027 г. Димитров посочи, че КНСБ подкрепя повечето предложени данъчни мерки, но е против нов данък от 7% върху ваучерите за храна. По думите му тези средства са предназначени за издръжката на работещите.
Президентът на КНСБ се обяви и за увеличение на минималния и максималния осигурителен доход. Той аргументира позицията с това, че по-високите осигуровки дават и повече права на осигурените лица. Според него минималният осигурителен доход не трябва да бъде почти равен на минималната работна заплата.
КНСБ приема новата формула за изчисляване на минималната заплата, но не и прилагането ѝ за 2027 г., каза Димитров. Той припомни, че срокът за подготовката на формулата е бил 15 август и според синдиката при закъснение е трябвало да остане досегашният механизъм.
Димитров коментира и обсъжданата възможност за еднократен данък върху свръхпечалбите на банките. Той не споделя тезата, че подобна мярка непременно ще доведе до поскъпване на кредитите. По думите му банките разполагат с допълнителен ресурс за кредитиране.
По темата за цените синдикатът отново посочи разликата между стойностите на едро и крайните цени в магазините. Димитров заяви, че според наблюденията на КНСБ прясното мляко, белият ориз, бобът и сиренето са сред стоките с най-високи цени в България спрямо останалите държави от Европейския съюз.
