Екстремните горещини през лятото на 2026 г. са довели до над 50 000 допълнителни смъртни случая в европейските градове. Моделът на изследователите свързва около 32 000 от тях с предизвиканото от човека изменение на климата, съобщава MedReport.bg.
Лятото на 2026 г. е било най-тежкото в Европа по брой смъртни случаи, свързани с високите температури. Анализът обхваща 854 градски района в 30 държави от ЕС, Великобритания, Норвегия и Швейцария.
Изследователите оценяват, че жегата е причинила над 50 000 допълнителни смъртни случая между юни и август. Около 65% от тях, или приблизително 32 000 случая, се дължат на затоплянето, причинено от човешката дейност и изгарянето на изкопаеми горива.
Този брой надхвърля предишните тежки лета в моделирания район. През 2022 г. са отчетени около 29 000 смъртни случая, а през 2003 г. – близо 28 000. В Западна Европа температурите през лятото са били средно с 2,9°C над обичайните стойности за периода 1991–2020 г., като в отделни дни отклонението е достигало 12°C.
Най-много смъртни случаи, свързани с жегата, са изчислени за Италия – 13 303. Следват Франция със 7268 и Испания с 6824 случая. Германия е отчела приблизително 6340 допълнителни смъртни случая, а Великобритания – 4354.
Близо една трета от очакваните смъртни случаи са настъпили по време на горещата вълна между 17 юни и 1 юли. Тогава температурите са били средно с 5,3°C над обичайното за сезона.
Най-висок риск са понесли хората на 85 и повече години, които представляват приблизително половината от всички очаквани смъртни случаи. Засегнати са и по-млади хора: моделът отчита около 800 допълнителни смъртни случая сред хората между 20 и 44 години и общо около 6000 сред хората под 65-годишна възраст.
Хроничните заболявания, възрастта, замърсеният въздух, липсата на зелени площи и ограниченият достъп до здравни услуги увеличават уязвимостта при екстремни температури. Южна Европа понася по-тежък удар заради по-високите температури, но проблемът вече засяга и традиционно по-хладните части на континента.
Авторите подчертават, че градовете трябва да подобрят защитата на рисковите групи при горещи вълни. Сред възможните мерки те посочват по-добри системи за предупреждение, подготовка на здравните служби и повече зелени и водни пространства в градската среда.
Оценката не отчита директно всяка смърт, причинена от жегата. Изследователите използват температурни данни и установената връзка между температурата и смъртността, като включват възрастта на населението, местните условия, социално-икономическите фактори и достъпа до здравни услуги. Обхванатите градски райони представляват около 40% от населението на изследваните държави.
