45% от работещите в Европейския съюз са изложени на рискове за психичното си здраве. Претоварването, кратките срокове и липсата на признание са сред водещите причини за напрежение на работното място, съобщава MedReport.bg.
Темата беше обсъдена на конференцията „Превенция на психосоциалните рискове на работното място“, организирана от Министерството на труда и социалната политика в рамките на Европейската седмица по безопасност и здраве при работа.
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова подчерта, че психичното здраве на работещите зависи както от трудовата среда, така и от навременното откриване и лечение на здравословни проблеми. Тя призова работодателите да осигуряват профилактични прегледи, съобразени с особеностите на конкретната работа.
Ивкова обърна внимание, че тревожността и депресивните симптоми невинаги са свързани единствено с условията на труд. Зад тях могат да стоят и физиологични причини, включително нарушения във функцията на щитовидната жлеза, които изискват диагностика и лечение.
Европейската агенция за безопасност и здраве при работа отчита, че 45% от заетите в ЕС са изложени на рискове за психичното си здраве. При 44% основен проблем са претоварването и натискът за спазване на срокове, а 34% посочват липсата на признание като значим фактор.
Особено важни са екипната работа и подкрепата от ръководителите, посочи здравният министър. Тя открои здравеопазването като сектор, в който медицинските специалисти всекидневно работят под високо напрежение. България изпълнява Националната стратегия за психично здраве до 2030 г., а навременното търсене на медицинска помощ остава ключово, допълни Ивкова.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова посочи, че депресията и тревожността водят до загубата на над 12 милиарда работни дни годишно в световен мащаб. Последиците включват по-ниска производителност, повече отсъствия по болест и по-висок риск от трудови злополуки.
Най-силно психосоциалните рискове засягат работещите в сфери с високи изисквания, постоянна комуникация и отговорност към други хора. Сред тях са здравеопазването, образованието, социалните услуги и индустрията. Без целенасочена превенция напрежението може да прерасне в хроничен стрес, предупреди Ефремова.
Тя подчерта необходимостта от доверие между работодатели и служители. Работещите трябва да могат свободно да говорят за трудностите си, а институциите, работодателите и синдикатите да действат съвместно за по-безопасна и подкрепяща работна среда.
Психосоциалните рискове на работното място засягат не само отделния служител и семейството му. Те могат да увеличат отсъствията по болест и трудовите злополуки, да намалят мотивацията и да доведат до по-ранно напускане на пазара на труда.
