Сред най-почитаните имена, свързани с празника, са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и Иван Вазов.
За символично начало на Българското възраждане се приема 1762 г., когато Паисий Хилендарски написва „История славянобългарска“. Съчинението припомня миналото на българите и призовава за познаване на родовата памет. От ръкописа са известни близо 70 преписа.
Софроний Врачански е сред първите последователи на Паисий. Той преписва „История славянобългарска“, а през 1806 г. издава „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език.
През XIX век училищата, книжнината и периодичният печат разпространяват просветителските идеи. Наред с тях се развива и борбата за политическо освобождение. Имената на Раковски, Левски, Ботев, Хаджи Димитър и Стефан Караджа остават трайно свързани с националноосвободителното движение.
След Освобождението към будителите се причисляват писатели, учители и общественици. Сред тях е Иван Вазов, чието творчество заема важно място в българската литература.
Манастирите и килийните училища също имат съществена роля през Възраждането. Те пазят книжовни произведения, дават възможност за ограмотяване и често служат като убежище на дейци от революционното движение.
