Днес дроновете пренасят лекарства, снимат филми, помагат при издирвателни операции и наблюдават земеделски площи. Те могат да откриват хора сред развалини, да следят райони след природни бедствия и да изпълняват военни задачи без пилот на борда.
Идеята за безпилотна машина обаче не принадлежи на съвременната епоха. През 1849 г., при обсадата на Венеция, австрийските сили изпращат балони с взривни устройства към града. Те зависят от посоката на вятъра и не позволяват точно управление, но остават сред ранните опити за използване на летателни средства без екипаж във война.
Важна стъпка идва през 1898 г., когато Никола Тесла показва в Ню Йорк малка лодка, която приема команди чрез радиосигнали. Лодката не е летателен апарат, но демонстрацията доказва, че машина може да бъде управлявана от разстояние. Този принцип по-късно намира място в безпилотната авиация.
Първата световна война ускорява работата по подобни системи. Британският инженер Арчибалд Лоу разработва проекта Aerial Target – радиоуправляем самолет за военни цели. При изпитание през март 1917 г. машината прави кратък полет, преди да катастрофира. Въпреки неуспеха проектът нарежда Лоу сред пионерите на безпилотната авиация.
По същото време американският инженер Чарлз Кетеринг създава Kettering Bug. Дървеният апарат трябва да пренесе взривен заряд до предварително определена цел. Система от механични и електрически устройства изчислява момента, в който двигателят да спре, а машината да се насочи към целта. Апаратът преминава изпитания през 1918 г., но не участва в бойни действия.
Наименованието „дрон“ се налага през 30-те години на XX век. Великобритания използва радиоуправляеми самолети като въздушни мишени при подготовката на противовъздушната отбрана. Един от тях е de Havilland DH.82B Queen Bee. Името му означава „пчела майка“, а английската дума drone, която означава „търтей“, постепенно започва да се използва за подобни безпилотни машини.
След Втората световна война безпилотните самолети получават нови задачи. Първоначално те служат главно за обучение и разузнаване. По време на Студената война напредъкът при камерите, радиовръзките и навигацията позволява на тези апарати да събират данни над райони, където полетът с пилот би носил голям риск.
