Пациентите в България продължават да поемат значителна част от разходите за лечение със собствени средства. Здравният икономист Аркади Шарков вижда риск за достъпа до медицинска помощ при спад на публичното финансиране, съобщава MedReport.bg.
Доплащането от домакинствата остава сред най-тежките проблеми на здравната система, коментира здравният икономист Аркади Шарков пред бТВ. Европейската комисия оценява дела на тези разходи на около 36% към 2024 г.
Най-много средства пациентите отделят за лекарства, а след това за услуги в извънболничната помощ. Според Шарков този модел прехвърля значителна финансова тежест върху хората, които имат нужда от лечение.
Той обърна внимание, че макар здравният бюджет за следващата година да нараства номинално, делът му от брутния вътрешен продукт се очаква да намалява през периода 2027–2029 г. „Намаляването, естествено, крие рискове от намаляване и на достъпа“, предупреди той.
Шарков оспори и начина, по който се представят общите разходи за здравеопазване. Цитираните около 8% от БВП включват както публичното финансиране, така и личните плащания на гражданите, посочи той. Държавата отделя около 5% от БВП, докато средното равнище в Европа е близо 8%.
Недостатъчното публично финансиране увеличава доплащането и поражда напрежение, което често се насочва към лекарите и другите медицински специалисти, смята икономистът. „Държавата не си върши работата и не си плаща масрафа“, заяви Шарков.
Той коментира и запазването на здравноосигурителната вноска на 8%. В европейските държави средното равнище на тези вноски е между 12% и 13%, посочи Шарков. По думите му проблемът не е само в размера на вноската, а и в разпределението на осигурителната тежест.
Работещите в частния сектор осигуряват около 60% от бюджета на НЗОК, докато държавата осигурява между 60% и 70% от населението, но участва с много по-малък дял във финансирането, заяви той. „Рано или късно вноската трябва да се повиши“, каза Шарков.
По темата за по-строгия контрол върху решенията на ТЕЛК икономистът призова за внимателно подготвена реформа. Той подчерта, че без задълбочен анализ не може да се определи реалният мащаб на злоупотребите и предупреди да не пострадат хората с действителни увреждания.
Шарков допуска корекция между 5% и 10% при ограничаване на злоупотребите, но не очаква значителен спад на броя на хората с решения на ТЕЛК. Той посочи, че различната степен на неработоспособност не позволява всички случаи да бъдат разглеждани еднакво.
Аркади Шарков коментира финансирането на здравната система, личните разходи на пациентите и възможните промени в контрола върху решенията на ТЕЛК.
